- Мъжът ти хващал ли те е с любовник?
— Не, но любовникът ми ме е хващал с мъжа ми!
В работата един разказва, че е намерил портфейл с пари в автобуса.
— И какво направи? Занесе го в полицията ли?
— Не. Не исках да си помислят, че парадирам с честността си…
Съдят Александър Томов:
— Подсъдими, признавате ли своята вина, че сте измамили и сте присвоили един милион лева?
— Признавам, но искам да се вземе под внимание за смечкачващи вината обстоятелство.
— И какво е това обстоятелство?
— Беше първи април.
- Вярваш ли, че сключването на брак в петък носи нещастие?
— Разбира се, защо петък да е изключение?
Млад мъж към съпругата си:
— Защо тази супа е без месо?
— Не знам. Приготвих я точно по готварската книга, която е останала от баба ти.
— И какво пише там?
— „Вземете месо за 50 стотинки… “
Няколко господа искали да направят Паганини за смях:
— Вие сте действително втори Орфей! – казал стопанинът на къщата.
— И колко поразително приличате на него! – саркастично отбелязал друг.
— Това е вярно, господа – съгласил се Паганини. – И Орфей е свирил пред животни.
Една млада и хубава монахиня ходила нещо по манастирски дела и на връщане в гората върху нея се мятат двама яки юнака, запушват й устата и й правят няколко тура по пълната програма, след това изчезват в храстите. Младата монахиня се пооправя и се прекръства:
— Благодаря ти, Господи – хем без грях, хем до насита!
Мутра пита друга:
— Защо си купил този стар „Москвич“?
— За да плаша сина за лошо поведение.
— Как така?
— Заплашвам го, че ще му го подаря за рождения ден вместо „Мерцедес“!
Сестра, как е новият ни пациент?
— По-добре, вече говори.
— И какво каза?
— Че се чувства зле!
Студент влиза половин час преди края на изпита. Сяда и започва да пише, а изпитващия му казва, че няма да му приеме работата и по добре да си отива и да не си губи времето. Когато изпитното време свършва всички си оставят работите на бюрото на квестора. Идва и нашия човек, а ония му вика:
— Нали ви казах да не пишете! Не ви приемам работата.
А студента злобно пита:
— Вие знаете ли кой съм аз?
— Не.
Студента мушка листа си между всички други и нагло казва:
— Не ви и трябва…
Разковор в аптека:
— Имате ли черни презервативи?
— Защо точно черни?
— Един колега почина и искам да изкажа съболезнованията си на жена му.
Бившият президент на Левски – Томас Лафчис, за състоянието на националния ни отбор:
— Сами да сме в групата, пак няма да се класираме!
- Келнер, пържолата е много твърда, – оплаква се клиент.
— Тогава ще ви я сменя за шницел.
— Но аз я започнах… — Нищо, шницелът също е започнат!
Работник към шефа си:
— Извинете, но три месеца не сте ми плащали заплата!
— Извинен сте…
Петърчо попитал баща си:
— Тате, какво са пияниците?
— Много лоши хора! Виждаш ли тия четири бора там? Те ги виждат двойно повече, значи осем.
— Но, тате, там има само два бора!
Баща от малко село решава да посети сина си студент в столицата. Намерил общежитието му и попитал портиера:
— Тук ли живее Димитър Попов? Портиерът отговоря:
— Да, тук живее. Подпрете го до вратата, аз ще го внеса като изтрезнее!
Един старец отишал до съседката и и рекъл:
— Съседке ела ела да те почерпя.
— Не благодаря съседе, аз сам на широколистна диета диета.
Бай Ганио българина, Бай Ганио турчина и Бай Ганио американеца били на един небостъргач, и не можели да слезнат. Решили да се самооубият. Турчинът:
— В името на хубавите ни турски жени аз ще се хвърля! – хвърлил се и умрял.
Американецът:
— В името на Статоята на Свободата аз ще се хвърля! – хвърлил се и умрял.
Българинът:
— В името на автомонтьора аз ще сляза с асансьора!
Попаднали французина, англичанина и българина на остров с канибали. Вождът решил да си направи майтап и им казал:
— Ясно е, че ще ви сготвиме, но ви давам един шанс да се спасите: ето ви една торба месо и едно куче. Хващайте гората и ако след седмица кучето говори родния ви език ще ви пуснем.
Минала седмицата, излиза французина, влачи празна торба и кучето припка след него.
— Изяде ли кучето месото? – питат го.
— Изяде го.
— Е, говори ли кучето френски?
— Емиии… , не.
Хоп – в казана.
Излиза англичанина, влачи празна торба, кучето върви отзад.
— Изяде ли кучето месото? – питат го.
— Изяде го.
— Е, говори ли кучето английски?
— Емиии… , не.
Хайде и той в казана.
Излиза българина, влачи празна торба, кучето се тътри след него.
— Изяде ли кучето месото? – питат и него.
— Изяде го.
А отзад кучето:
— Лъже, неговата майка!
- Що е това русо и умно?
— Кокер шпаньол!
