Китайска батарея открила огън по мирно орящ съветски трактор.Тракторът отвърнал на огъня, унищожил китайската батарея, а след това мирно отлетял.След този инцидент Министерството на земеделието на СССР предупредило китайската страна, че при следваща провокация ще изпратят комбайн!

По съветско време викат някакъв руснак на обяснение в КГБ: - Ти защо редовно получаваш колети и писма от Израел? - Ами по време на войната крих един евреин от немците у нас в мазето, и сега ми е много благодарен и ми праща това-онова. - Как може така бе, другарю! Да си кореспондирате с тая гадна капиталистическа страна! Вие за бъдещето си мислите ли? - Да, мисля. Сега крия един китаец.

Разхожда се Леонид Илич Брежнев (известен с дългото си управление) заедно с внука си. Внукът пита: - Дядо, като порастна, ще стана ли и аз партиен секретар? - Ще станеш, защо да не станеш? - А може ли да стана Генерален секретар? - Не може! Как може в една партия да има двама генерални секретари?

Лети си Карлсон над Червения площад, уморил се, приседнал на перваза на прозореца на Брежнев: - Добрутро, Леонид Илич! Брежнев повдигнал глава и направил изненадана физономия. - Това съм аз, Карлсон. - Хмм, хмм, - още повече се чуди Брежнев. - Мен всички ме познават, даже и децата, за мен са написани много книги! - Хм, да-а, да-а, а къде е вашият другар Енгелсон?

По съветско време един руснак решил да се избудалка с КГБ. Звъннал от уличен автомат: - Ало, КГБ ли е? - Да. - Лошо работите, другари, лошо… След един час пак решил да си направи майтап. Пак звъннал: - Ало, КГБ ли е? Отзад някакъв здравеняк го тупа по рамото: - Да, КГБ e. Както можем, така работим…

Късно вечерта Сталин звъни на Жуков по телефона: - А, Георгий Константинович, още ли не са ви разстреляли? - Но, другарю Сталин, - уплашено отвръща маршалът - аз вярно и предано служа на родината, защо ще ме разстрелват? - Не, не, трябваше да ви разстрелят. Сега не се сещам защо, но ще си спомня, не се безпокойте, ще си спомня… След разговора Сталин затваря телефона и си мисли: "Така… На кого още не съм пожелал спокойна нощ?"

Отива Доган на свиждане при Тато в рая. Обажда се на портала и чака. След малко се появява Тато - слаб, целия кожа и кости. - Здрасти - казва Доган, - защо си толкова мършав? - А бе, кво да ти кажа… В кухнята артелчик е някакъв от вашите и ни кара с Брежнев да ядем със сърп и чук.

Умрял един агитатор и след смъртта си отишъл в пъкъла. След три месеца до небето звъни самия Луцифер: - Боже, вземи този агитатор на небето! Тук все разни събрания свиква, партийни занятия провежда, кръжоци създава. В пъкъла настана такъв безпорядък, че е трудно да се издържи и всички дяволи са изцяло обхванати в сдружения! - Добре, прати го при мене! - казва Бог, милосърден даже към пъкъла. След три месеца Луцифер пак звъни до небето да разбере там как вървят нещата с агитатора. - Ало, Боже! - Какъв бог бе! Тук въобще няма Бог!

Тайните служби на вражеска империалистическа сила решават да направят покушение срещу Тодор Живков. Пращат убиец - не се връща. Пращат втори - и той. Пращат най-добрия си човек. Връща се целия насинен, изподран, едва ходи - не изпълнил задачата. - Какво стана? - питат го. - Ами какво… Карах по плана - отивам на една манифестация, смесвам се с тълпата. Приближаваме се до него, аз вадя пищова… и като скочиха върху мене всичките хора от тълпата, като взеха да ме дърпат и да ме бутат… - ??? - … и всичките викат "дай на мене, дай на мене!"

Годишно събрание на земеделската кооперация. Доклад. Предложения. Гласуване. Овации. Накрая водещият пита: - Има ли някакви въпроси? Отзад се надига Вуте: - Сакам да питам дека е житото? Настава смут - крясъци, шамари, счупени столове… След една година: събрание, доклад, овации… - Има ли някакви въпроси? Нане се надига тоя път: - Сакам да питам дека е Вуте, дека лани пита за житото?

Ноември 1922, събират се членовете на политбюро на болшевишката партия да заседават по неотложните въпроси на държавното развитие. Заседанието се проточило и решили да пийнат по чашка, две водка та да тръгнат обсъжданията по-добре. Започнал Бухарин да налива и когато стигнал до Ленин, той сложил длан на чашката и казал: - На мен и Лев Давидович (Троцки) не сипвайте, че през октомври 1917 пак така веднъж се напихме, после съм се катерил на някакви столове и такива глупости съм приказвал, че и до ден днешен не можем да се оправим.

Ръководството на завода за компютри в Правец решило да направи тест на различни компютри и да ги сравни с родното прозиводство. На компютъра се задава въпроса: "Защо няма месо? Японският отговаря: Какво значи "защо"? Американският отговаря: Какво значи "няма"? Полският: Какво значи "месо"? Българският: А кой пита?

Времето на социализма, някъде в България, държавно предприятие. Стопанското, Партийното, Комсомолското и Профсъюзното ръководства, съвместно с органите на Народната милиция и Държавна сигурност провели масова акция по проверка спазване на работното време и трудовата дисциплина. В резултат на акцията били арестувани трима работници: Първият арестуван влезнал в предприятието 10 минути преди началото на работното време - обвинили го в шпионаж и диверсия. Вторият арестуван закъснял с 10 минути - обвинили го в опит да саботира производствения процес. Третият арестуван спазил на секундата работното време - заподозрели го, че притежава западен часовник.

Потънал съветски кораб. Екипажът се спасява и изплува до близкия остров. Обаче ги хващат някакви диваци и се канят да ги ядат. Капитанът преговаря с тях: - Другари, при вас имаше ли революция? - Не. - А съветска власт? - Не. - А колективизация? - Не. - А култ към личността? - Не… - А перестройка? И това не? - А ленински съботници всеки месец? Пак не? Ами тогава от какво сте озверели така?

По време на социализма две русначета си говорят: - На мен дядо ми е бил партизанин през войната! Герой! Награден с орден от съветската власт! А твоят дядо какъв е бил? - Не знам, сигурно електротехник. Оня ден му намерих каската в мазето - имаше две гръмотевички нарисувани на нея.

По социалистическо време в едно село идва кореспондент на западен вестник. Кметът на селото вика заместника си и му казва: - Разведи човека из селото, из ТКЗС-то, покажи му всичко хубаво. Ама така го разходи, че само хубавите неща да види, че иначе кой знае какво ще напише във вестника ако ни види мизериите. - Абе… да клевети както си иска, империалистическа пропаганда такава.

Политически виц от комунистическо време: Двама са в командировка, спят на хотел. До тях в съседната стая други си разправят шумно политически вицове. На тия им писнало и се наговорили да ги шашнат, та да млъкнат. Единия отива оттатък и вика: - Абе, кви са тия политически вицове бе? Вие не знаете ли, че тука всичко се подслушва и записва? - Айде бе, не може да бъде. - Ей сега ще ви покажа. Навежда е към контакта и вика: - Две чайчета в тази стая, моля. Другия е вече подготвен и след малко влиза с два чая. Ония се сбъркват, млъкват веднага и всичко утихва. На сутринта нашите хора отиват да си плащат сметката. На излизане портиера им казва: - Ей, на майора много му хареса тоя номер с контакта.

Чула буля Пена, че в съседно село щял да идва лектор от града да проведе политическо ограмотяване. Решила и тя да отиде. Лекцията била на тема "Идеологическа диверсия". Слушала буля Пена, но нищо не разбрала. След като всичко приключило, тя дръпнала лектора и го питала: - Момче, не може ли това да ми го обясниш с по-прости думи? - Може, бульо Пено. Минават американците с един самолет и пускат иглички, които се забиват в мозъка. Ей това се нарича идеологическа диверсия. Тръгнала буля Пена да се прибира през полето, а над нея прелетял селскостопански самолет. - Бре! - рекла си тя - Американците идват! И къде да се скрие на сред къра, видяла купа сено и си мушнала главата в нея. През това време минал горския, видял едно дупе и решил да го оправи. Вдигнал полата и започнал да работи, а буля Пена се обадила: - Мушкаш, мушкаш ама до мозъка не можеш да стигнеш!

Дядо разказва на внуците си за първата си среща с Ленин: - Беше на един съботник, носехме талпи. По едно време ми писна, оставих талпата на земята, седнах на нея и запуших. Идва при мен един такъв нисичък, с каскет, и ме пита: "Другарю, вие защо не носите талпата?", а аз му казвам "Ако ти се носи, носи си я сам". - Дядо бе, това е бил самия Ленин. И после? - После дойде един висок в шинел и пита: "Какво става тук?", а този, ниския, му отговаря "Този другар не иска да носи талпите.". "Ами като не иска да носи, да ходи да реже" - отговаря високия. - Ииих, дядо, та това е бил Феликс Едмундович. И после? - Ами после рязах. До 1958 година…

След гражданската война в Русия един селянин отива да кандидатства в комунистическата партия. Връща се от изпит пред комисия - не го приели. Съседите му го питат: - Какво стана? - Заставам пред комисията, а председателят ме пита - ти участвал ли си в белогвардейски банди? И аз казвам - да… И не ме приеха. - А защо не каза "не"? - Как да кажа "не", като сам атамана на бандата пита…