В съда:
- На съда всичко е ясно. Да влезе убития.
В съда:
- И така, когато се стигна до сбиването, ищецът държеше в ръце парче дъска, дълго метър и двадесет и пет. А вие какво държахте в ръце?
- Жена му.
Съдията разпитва подсъдимия:
- Заловен сте в момент, в който сте се опитвали да откраднете тапети. Заедно с вас е била и жена ви. Тя участваше ли в кражбата?
- Тя? Не, разбира се! Тя само ми помагаше в избора на тапетите.
Надзирателят командва затворниците:
- Да си изчистите добре килиите! Утре пристига министъра!
Глас от залата:
- Него пък за какво са го вкарали?
- Когато излезеш от затвора искам да ти помагам - казва затворническият пастор на затворника.
- Трогнат съм, отче, но се страхувам, че няма да можете. За моята специалност се изисква специална подготовка.
В далечния Север е извършено престъпление. Полицията разпитва заподозрян ескимос:
- Какво правихте през нощта от петнадесети ноември до трети април?
Прибират един бандит в ареста за убийство на бабичка. В процеса на следствието се установява, че тоя е утрепал бабето, за да и открадне чантата, в която имало пет лева.
На разпита следователя му вика:
- Може ли да си толкова прост, бе! Да утрепеш бабичка за пет кирливи лева!
- Ех, г-н следовател… Една бабичка - пет лева, две бабички - десет лева, а сто бабички, ааа?
Съдията казва на обвиняемия, който е осъден на 115 години затвор:
- Не се отчайвайте! Ние не сме бюрократи - ще излежите колкото можете!
- Кой е този симпатичен побелял мъж?
- Това е началникът на затвора.
- Каква блестяща кариера! Сигурно е започнал като най-обикновен затворник!
Из съдебните книжа:
\"И обърнете внимание на този факт: на моите забележки той цинично отговаряше с мълчание.\"
По време на сухия режим в САЩ млад съдия се консултира по телефона с по-опитен свой колега:
- Предстои ми дело, в което подсъдимият е обвинен в контрабанда на спиртни напитки. Как мислите, колко трябва да му дам?
- Два долара за бутилка и нито цент повече!
В три часа през нощта полицай спира мъж с голям куфар.
- Стой! Какво носиш в куфара?
- Още не зная.
Свиждане в затвора. Съпругата нервно се върти на стола си и скача преди да е изтекло разрешеното време.
- Време е да тръгвам, мили. През цялото време си мисля колко ли е тежко на нашето кученце да стои затворено по цял ден…
Двама бивши затворници минават край затвора.
- Виж, вдигнали са стената с още два метра - казва единият.
- И какво от това? - отговаря другият. - Ако пожелая, пак мога да вляза вътре.
- Моля подсъдимият да каже дали се признава за виновен! - казва съдията.
- Не мога да ви кажа, господине, защото още не съм изслушал показанията на свидетелите.
Провежда се следствие за пожар в операта. Единственият свидетел е някакъв продавач от будка за семки.
Следователят:
- Разкажете, какво видяхте?
- Значи, затворих аз вчера будката, прибирам се вкъщи, вдигам полата на жената…
- Това не е интересно за следвствието. Говорете по-конкретно.
- Ами аз така и говоря. Значи, затворих аз вчера будката, прибирам се вкъщи, вдигам полата на жената…
- Свидетелят! По-кратко!
- Така и говоря, бе! Значи, затварям аз вчера будката, прибирам се вкъщи, вдигам полата на жената, която виси на прозореца и какво мислите виждам? Операта гори!
- Обвиняеми, разкажете как ранихте вашия приятел.
- Исках просто да прогоня от челото му комар.
- Но защо за това използвахте бутилка?
- Нямах време да разсъждавам, защото комарът можеше да отлети.
В килията затворник разказва на съкафезника:
- Реших да обера една вила. Цял месец храних кучето, което я пази с колбаси. То ме обикна като роден баща накрая. И през нощта без никакво усилие проникнах във вилата. А в коридора настъпих опашката на котката…
В килията докарват нов затворник. Той весело поздравява съкилийниците и им казва:
- Момчета, не се притеснявайте - аз съм за малко, само за една седмица.
- За какво си в затвора?
- Заклах жена си, после тъщата, а после застрелях и тъста.
- И за това ти дадоха само една седмица?
- Не, другия петък ме бесят.
- Кой е там?
- Пощальонът. Нося ти призовка.
- Ама аз вече съм изслужил.
- А сега и ще излежиш.