Мутра си купил супер джип и решил да го изпробва, за да види как върви. Вдигнал той 120 км/ч и еидял в огледалото за задно виждане някакъв Вартбург го застига.
Мутрата се подразнил от този факт и вдига 140км/ч. Колата обаче не отстъпва и бързо настига джипа.
Мутрата вече се ядосал страшно много. Смачкал газта и отпрашил със 240км/ч. Тъй, ама Вартбурга на 2-рата минута го духнал и заминал далеко напред.
20км. по-нататък, до една чешма, мутрата видял Вартбурга, а от него слиза Чапаев.
Без да му мисли много, веднага ударил спирачките и отишъл при шофьора на старата кола и го запитал:
-Мой човек, тая кола с к’ъв двигател е?
-А, ми че от ’де да знам.
-Добре де, на какво върви? Какво му наливаш?
-Какво ли не? Вода-вода, ракия-ракия, водка-водка.
-Добре де не наливаш ли Дизел?-зачудил се мутрата
-Ся ’щи кажа.-казал Чапаев. Отворил предния капак на колата и попитал:
-Петка, ти нафта пиеш ли?
Накарали Чапай и Петка да напишат съчинение за училище какво са правили цяло лято.
Обаче цяло лято те са пили и са ходили за жени, чудили се, чудили се какво да пишат и решили да пишат вместо че са пили че са чели и вместо ходили по жени ходили за риба.
"Ставам аз сутринта ама ми се чете ама ми се чете та 2 не виждам. Отивам в домашната библиотека, гледам всичко съм прочел. Намирам едно спотаено малко книжле и го прочитам на един дъх.
Излизам и отивам в градската библиотека - там си поръчвам 3те тома на "Война и мир". Прочитам ги набързо и след тях още едно малко книжле.
Излизам навън и гледам Петка ама се е начел ама се е начел та не може да ходи. Отивам при него и му викам "Абе Петка какво ще правим сега".
"Ами айде да ходим за риба" ми отговаря той. Ама нали се бяхме начели едно хубаво та цял ден не можахме кукичките да изправим.
Петка пита Чапаев:
- Василий Иванич, какво е това \"секс\"?
- Ами… Представи си, че строявам ротата на плаца, вадя една граната, дърпам обръча и викам \"залегни\"! И всички залягат.
- Е, и къде е тук сексът?
- Какъв секс бе, аз държа граната в ръката, кой ще ти мисли за такива работи?
Чапай и Петка пият водка. Пристига червеноармеец:
- О-хо, водка! Аз съм трети!
- Не - четвърти, трима вече ги застреляхме.
Чапаев и Петка карат мотор в мъгливо време.
В далечината виждат два фара и Чапай казва:
- Петка, гледай, два мотора - ще минем между тях.
Блъскат се, падат. Петка се надига и казва на Чапай:
- Мамицата им мръсна, подложиха ни крак!
След войната Чапай и Петка отиват на баня. Петка като по-низш чин търка гърба на Чапай.
- Петка, маха ли се мръсотията?
- Тъй вярно, вече се показа потника.
Чапай и Петка проверявали изолацията в новопостроен панелен блок.Уговорили се единият да влезе на първия етаж, другия да се качи на 9-тия и да си подвикват. Ако се чуят - значи че изолацията не е добра. И така Петка се качил отгоре и вика:
- Ча-п-а-а-а-й!
- Какво викаш бе, аз те виждам!
Чапаев прекарал нощта при полевата сестра Нюра. На сутринта отива в банята да се изкъпе като бял човек. След като се изкъпал, си увил около главата един голям пешкир - като чалма. Среща го Петка в този вид и решил да се пошегува с началството:
- Товарищ Чапаев, въй Джавахарлал Неру?
- Во первъйх, она не Неру, а Нюра. И во вторъйх, не твое дело кого я джавахарлал!
Петка докладва на Чапаев, че Анка се опитва да мине на страната на белогвардейците и пита дали да я застреля.
- Недей, - отговаря Чапаев - тя е нашето бактериологично оръжие.
Плуват Чапаев и Петка по голямата река Урал. Гребат с последни сили, а Чапаев държи куфар.
- Василий Иванич - вика Петка - хвърли куфара, ще се удавиш!
- Не мога, Петка, в него са картите на дивизионния щаб. И двете тестета…
Чапай и Петка лежат на припек на полянката. Свалили са си ботушите и си гледат краката. Петка пита:
- Абе Чапаев, защо твоите крака са по-мръсни от моите?
- Логично, Петка - аз съм по-стар от тебе.
На изпит по история в руско училище, учителката пита едно от децата:
- Кой е бил Чапаев?
- Ами, той е бил предводител на негрите.
- ???
- Ами да, нали е воювал срещу белите…
Чапаев и Петка попадат на самотен остров. Петка води дневник.
- Ден първи. Ужас. Сами сме. Ще умрем от глад и жажда.
- Ден втори. По-добре е. Намерихме вода.
- Ден трети. И палма намерихме. Добре е.
- Ден четвърти. Добре. Добре. Но няма жени. Ужас.
- Ден пети. Жени няма, но интересно! Чапаев започна да ми харесва.
- Ден шести. Чапаев все повече ми харесва. Направо е хубав.
- Ден седми. Чапаев ме изпревари.
Чапаев, много зает, седи в кабинета си. На вратата се чука и влиза Петка.
- Василий Иванич, докараха \"Филип Морис\".
- Сега съм зает. Просто го разстреляйте! - отговаря той, без да вдига поглед от бумагите си.
В казармата учат Чапай и Петка да скачат с парашути:
- За да се отвори парашутът, ще дръпнете въженцето от дясната страна. Ако не се отвори, ще дръпнете резервното въженце от ляво. Когато кацнете, ще ви чака джип, които ще ви откара в поделението.
Скочили двамата. Дръпнали дясното въженце - парашутът не се отворил. Дръпнали лявото - пак нищо. Чапай казал:
- Лъжци! Бас държа, че и джип не са ни изпратили!
Петка тича запъхтян при Чапаев:
- Василий Иванич, Анка настъпи мина!
- Знам - спокойно казва Чапаев.
- Ама откъде знаеш?
- Дамската й превръзка се лепна на прозореца преди малко.
Петка и Чапай бягали от белите. Достигнали една река и единственото спасение било да я преплуват. Петка се засилил да скача, но Чапай го спрял. Петка попитал:
-Какво има бе? Да не ти е омръзнал живота? Хайде, по-бързо, ето ги белите.
Чапай се завайкал:
-Братко, помагай, имам голям проблем. Не мога да плувам.
Петка, като добър приятел, го качил на гърба и двамата тръгнали да прекосяват реката. Като стигнали до средата, Петка извикал:
-Ох, Чапай една риба ми влезе в задника.
-Плувай, плувай Петка. Не е риба- отговорил му той
Чапаев се показа на терасата, вгледа се в звездното небе и се провикна:
- Каква красота!
- Майката, майката, майката… - отговори ехото по навик.
Петка се жали на Чапаев:
- Не ме приеха в университета, Василий Иванич. Скъсаха ме на историята. Попитаха ме кой е Цезар, а аз им казах, че е жребец от пети ескадрон.
- Моя е вината, Петка. Докато те нямаше, аз го преместих в седми ескадрон.
Чапай и Петка вървяли през пустинята. Нямали ни храна ни вода. По едно време Петка забелязал Чапай да дъвче нещо и започнал да се моли:
- Чапай, дай ми малко и на мен.
Чапаев мълчи.
- Айде бе Чапай, дай ми малко бе?
Чапай изплюл каквото дъвчел и му се скарал:
- Колко пъти съм ти казвал, като си пера чорапите да не ме закачаш бе?
