Щирлиц вървеше по коридора. Изведнъж нещо го тресна с всичка сила по гърба. Щирлиц се просна на пода. Надигна се, огледа се - нямаше никого.
\"Сторило ми се е!\" - помисли си Щирлиц.
Щирлиц се разхождаше из гората, когато забеляза насреща си хора, носещи пръчки в ръце.
"Скиори." - помисли си Щирлиц.
"Щирлиц." - помислиха си рибарите.
Щирлиц се разхожда по улиците на Берлин, облечен в будьоновка. Към него се приближава Мюлер и му прошепва:
- Щирлиц, че поне малко спазвай конспирация!
"Вярно", помислил си Щирлиц и си сложил тъмните очила.
Самотна муха кацна на рамото на Щирлиц.
\"Следят ме!\" - стресна се разузнавачът.
Радистът пие ампула с отрова, вързва си камък на шията и се хвърля от третия етаж право в реката. Щирлиц си поглежда часовника и се провиква през прозореца:
- Този път беше малко по-добре. Още два дубъла и отиваме да обядваме.
Мюлер се обажда на Щирлиц по телефона:
- Щирлиц, в събота,точно в девет бъдете на "Унтер дер линден". Ще се проведе съботник.
"Аха" - мисли си Щирлиц - "разкрили са ме. Сега ми прави намеци, опипва почвата, а в събота ще ме арестуват. По-добре да се разбера с Мюлер на четири очи, отколкото с Гестапо".
На другия ден отива в кабинета на Мюлер и си признава направо:
- Хер Мюлер! Аз съм руски шпионин.
- Не на мене тия номера, Щирлиц - отговаря му Мюлер - като чуете за съботник и всички ставате руски шпиони!
Щирлиц седеше в немската щаб-квартира и пишеше тайно писмо до Русия.
Точка, тире… Точка, тире…
Другите клавиши на машината не работеха…
Щирлиц вървеше към тайната квартира на пастор Шлаг. На прозореца й бяха подредени единадесет ютии.
- Навярно явката е провалена. - помисли си Щирлиц.
Щирлиц отваря вратата - светлина.
Затваря вратата - мрак.
Пак отваря вратата - пак светлина.
- А-ха! Хладилник! - досети се Щирлиц.
Щирлиц падаше от дърво. Като по чудо успя да се хване за един от клоните и остана да виси. Към края на седмицата, ръката му изтръпна и силно отече.
\"Какъв хубав руски самовар\", помисли си Мюлер.
\"Ти само завърти кранчето\", лукаво се усмихна скритият вътре Щирлиц.
Щирлиц върви посред нощ из гората. И изведнъж вижда - от храстите просветват две очи.
- Мюлер! - мисли Щирлиц.
- Ти си Мюлер - мисли вълкът.
На 12 септември Путин звъни по директния и защитен от подслушване телефон на Осама Бин Ладен и казва:
- Щирлиц, този път прекали!
Край Щирлиц бавно премина немски моторен патрул.
"Рокери" - помисли си Щирлиц.
"Металист" - помислиха си немците.
А Щирлиц гордо продължи да крачи по "Фюрерщрасе", окичен с медали върху съветската си униформа.
Мюлер работи в кабинета си. Изведнъж прозорецът до него се чупи и в стаята се приземява войник в руска униформа с парашут. Следва напрегната минута, в която новодошлия разглежда Мюлер, накрая изрича внимателно:
- Камилите отлитат на юг!
Мюлер мисли… Накрая му просветва и троснато отвръща:
- Камилите отлитат на майната си! Щирлиц е на горния етаж…
Влиза Щирлиц при Калтенбрунер.
- Хер Щирлиц, колко прави две и две?
- Три, хер Калтенбрунер.
- Не, Щирлиц, не. Две и две прави четири.
Глас зад кадър:
"Щирлиц отлично знаеше колко прави две и две, но откъде по дяволите Калтенбрунер знаеше това?"
Щирлиц рови в секретния архив на Гестапо.
Изненадващо влиза Мюлер:
- Щирлиц, какво правите тук?
- Амии, чакам трамвая!
- Аха.
Мюлер си тръгва, но съмнения започват да го преследват.
Връща се в архива, но Щирлиц вече го няма там.
"Сигурно е минал трамвая" - мисли си Мюлер.
Щирлиц излезе от бара, повърна и заспа в една локва. След петнадесет минути той ще се събуди - ще сработи изработваният с години рефлекс…
Щирлиц решил да погледне през прозореца.
Погледнал, обаче в главата му опряли дуло.
Щирлиц бързо натиснал ALT+F4 и затворил прозореца…
Берлин. В препълнения офицерски ресторант пиян полковник от СС внезапно изкрещява, удряйки с юмрук по масата:
- Ще обеся лично всеки руски шпионин!
Всички присъстващи многозначително поглеждат Щирлиц…
