Щирлиц стреля в упор. Упорът падна!
Щирлиц отваря вратата - светлина.
Затваря вратата - мрак.
Пак отваря вратата - пак светлина.
- А-ха! Хладилник! - досети се Щирлиц.
Щирлиц хвърли хартийката в тоалетната чиния и пусна водата.
Шифрограмата пое по пътя си към разузнавателната централа…
Щирлиц излезе от бара, повърна и заспа в една локва. След петнадесет минути той ще се събуди - ще сработи изработваният с години рефлекс…
Мюлер е събрал достатъчно доказателства срещу Щирлиц и нарежда да го арестуват, като незабавно започнат разпити. Щирлиц е твърд и не издава нищо, но Мюлер решава да приложи последното измислено от него мъчение - поднася под носа на вързания и пребит разузнавач стара миризлива партенка. Щирлиц е полуприпаднал, но изведнъж просиява и се усмихва доволно - той е усетил позната родна миризма…
Щирлиц върви посред нощ из гората. И изведнъж вижда - от храстите просветват две очи.
- Мюлер! - мисли Щирлиц.
- Ти си Мюлер - мисли вълкът.
Щирлиц бързаше към кафе "Елефант" за среща с жена си.
Нея пет пъти я прекарваха през линията на фронта и всеки път се оказваше че не е неговата жена.
Щирлиц чете вестник и стига до обява:
\"Поп-група търси пианистка\".
- Да-а-а, съвсем нагъл е станал вече пасторът! - мисли си Щирлиц.
На 12 септември Путин звъни по директния и защитен от подслушване телефон на Осама Бин Ладен и казва:
- Щирлиц, този път прекали!
\"Какъв хубав руски самовар\", помисли си Мюлер.
\"Ти само завърти кранчето\", лукаво се усмихна скритият вътре Щирлиц.
Щирлиц видя група хора с бухалки в ръце.
- Биячи! - помисли си Щирлиц.
- Щирлиц… - помислиха си бейзболистите.
Щирлиц рови в секретния архив на Гестапо.
Изненадващо влиза Мюлер:
- Щирлиц, какво правите тук?
- Амии, чакам трамвая!
- Аха.
Мюлер си тръгва, но съмнения започват да го преследват.
Връща се в архива, но Щирлиц вече го няма там.
"Сигурно е минал трамвая" - мисли си Мюлер.
Мюлер вика Щирлиц:
- Щирлиц, как ще обясните на фюрера, че отпечатъци от вашите пръсти са намерени на гърдите на Ева Браун?
- А вие, хер Мюлер, как ще обясните на фюрера как сте намерили отпечатъците ми там?
Щирлиц вървеше към тайната квартира на пастор Шлаг. На прозореца й бяха подредени единадесет ютии.
- Навярно явката е провалена. - помисли си Щирлиц.
Щирлиц гледа паметника на незнайния воин. Мъжка сълза се отронва от окото му.
\"Прости ми, Саша, беше нещастен случай\", мисли си Щирлиц.
Щирлиц падаше от дърво. Като по чудо успя да се хване за един от клоните и остана да виси. Към края на седмицата, ръката му изтръпна и силно отече.
Мюлер си кара колата си с 60km/h по пустите берлински улици.
А до него бяга Щирлиц, облечен в анцунг, преструвайки се че прави сутрешния си крос.
Щирлиц не беше хомосексуалист, но не му се искаше да обижда Мюлер…
Щирлиц се прибира в квартирата си. Събува се в антрето и изведнъж чува подозрителен шум откъм спалнята.
Вдига автомата и пуска дълъг откос през вратата. Влиза вътре и какво да види - простреляна, върху леглото лежи радистката…
Щирлиц изтрива една мъжка сълза и си мисли:
"Ще ви отмъстя, гадни фашисти!"
Щирлиц вървеше по улицата на нощният новогоден Ханой. Изведнъж насреща му излиза дракон…
\"За щастие\" - мисли си Щирлиц.
\"За вечеря\" - мисли си драконът.