На офицерско събрание. Поручик Ржевски: - Господа! Аз вчера спасих една жена от изнасилване… Офицерите: - О, колко интересно! Поручик, разкажете! - Ами просто я уговорих.

Бал в имение някъде в Русия. Наташа Ростова пита Ржевски: - Поручик, кажете, а Вие попадал ли сте някога в железопътна катастрофа? - Ами... било е! - Ах, колко интересно! Поручик, разкажете! - Пътувахме с генерала и дъщеря му към Орел. И когато влакът влезе в тунела, вместо дъщерята опънах самия генерал...

Поканил Поручик Ржевски Наташа Ростова у дома си на чаша вино, тя приела, но на влизане поручика нямал търпение да я вкара в леглото и затова я побутнал леко. Дамата се възмутила: - Поручик, вие сте много груб! Нима не знаете какво иска една дама? Една дама иска внимание, разберете, внимание! Поручика изпъчил гърди, поел дълбоко дъх и с все сила се провикнал: - Внимание! Внимание! Сега ще Ви чукам!

Седи поручик Ржевски и пише нещо… Влиза полковника: - Поручик, какво пишете? - Ами съчинявам химн за нашия полк… - Нима? Дайте да погледна… Но това са само псувни! - Но защо… Ето тук във втория стих има думата \"знаме\"…

Поручик Ржевски е целият пребит. - Господи! Поручик, какво е станало! - Скарах се с полковника! - Полковникът е стар, хилав… - В ръката си държеше бастун! - А вие? - В моята ръка бяха гърдите на жена му. Приятно нещо да ви кажа, но в бой абсолютно безполезно!

Бал. Наташа Рустова танцува с Княз Булконски, докато танцува с него тя му казва: - Князе, вие нито сте толкова умен колкото Шерлок Холмс, нито толкова чаровен колкото Др. Уотсън. Княза, понеже е човек на честта, излиза на терасата и се самоубива. По-късно тя танцува с Граф Безухов, и му казва: - Графе, вие нито сте толкова умен колкото Шерлок Холмс, нито толкова чаровен колкото Др. Уотсън. Графа, понеже й той е човек на честта, излиза на терасата и се самоубива. След това, Наташа Рустова танцува с Поручик Ржевски, и му казва: - Поручик, вие нито сте толкова умен колкото Шерлок Холмс, нито толкова чаровен колкото Др. Уотсън. Поручикът отговаря: - Да, ама шибам като баскервилското куче!

Из дневника на корнет Оболенски: "На третия ден пристигнахме в градчето Н. Изпихме всичкото шампанско и коняка в местната кръчма. Преспахме със всичките модистки в заведението на мадам Жози, потрошихме стъклата на земската управа. Вчера изпихме всичкия самогон, земската управа я изгорихме, от кръчмата и от заведението на мадам Жози са останали само стените, преспахме със светските дами и монахините. Обаче днес сутринта в полка пристигна поручик Ржевски и тогава наистина стана една..."

Бал. Както обикновено, поручик Ржевски седи пиян в обкръжение на ухажващи го знатни дами. Издебнал момента, корнет Оболенски го пита: - Кажете поручик, как да си обясня успеха Ви сред жените? Поручикът: - Виждате ли, корнет, приближавам се до дадена дама и й казвам: госпожо, а мога ли да Ви го начукам? Корнетът: - Но поручик, за това ще да получите плесница! Поручик Ржевски леко го потупва по рамото: - Получавам… А после най-често го начуквам…

Веднъж, след като неудачно се е пошегувал на бала, поручик Ржевски се обръща към всезнаещият корнет Оболенски: - Корнет! Бихте ли ми разказали някоя интересна история, но такава, че да става и за пред дами… да е по-прилична. Оболенски: - Добре, поручик. Знаете ли как в Австралия ловят щрауси? - Не. - Туземците си бръснат главите и се зариват в пясъка до ушите. Щраусът приема главата за яйце и сяда върху нея. Тогава го и хващат. Поручик Ржевски благодарил на корнета, и веднага решил да разкаже тази история на хусарите в офицерския клуб: - Господа! А знаете ли, как в Африка ловят щрауси? Бръснат си главите, зариват се в пясъка до уши, и когато щраусът минава покрай тях, го хващат за яйцата! - Почакайте, поручик, а за какво им е тогава да си бръснат главите? - Еее… какво да направим, Африка, господа, Африка…

Поручик Ржевски танцува с Наташа Ростова на бала. Тя: - Поручик, как намирате гърдите ми? Поручик Ржевски: - Ами… трудно…

Прием, в салона у Ростови е претъпкано. Разказват се истории. Дошъл ред и на поручик Ржевски: - Такаа господа, това стана по време на Бородинския бой. Значи, върви нашият ескадрон напред в атака, и до нас изведнъж - взрив, мен ме хвърля от седлото, аз скачам веднага на крака - моите другари, всичките убити, сабята ми счупена, а към мен приближават трима яки френски кавалериста с извадени саби, и... Господа, срам ме е но се насрах. В салона - тишина, мълчание, накрая един заговорил: - Поручик, вие, разбира се, сте доста откровен, но, отчитайки обстоятелствата - взрива, падането от коня, трима против един, при това невъоръжен, страха от смъртта... В това няма нищо срамно, с всеки може да се случи... - Не господа, не, вие не разбрахте, аз СЕГА се насрах.

На бала звучи приятна музика, гостите танцуват. С трясък и гръм по стълбите се свлича поручик Ржевски и мъкне след себе си тоалетна чиния. Слага я в средата на залата, смъква си панталоните, настанява се удобно, изважда табакерата си и вежливо пита: - Надявам се, дамите нямат нищо против да запаля?

Влиза поручик Ржевски в църква, пиян както винаги, и започва да духа свещичките една по една. Попът втрещен отива бързо до него и го пита: - Защо духате свещичките?! - Как защо?! Нали днес имам рожден ден!

На бала поручик Ржевски минава в гръб на Наташа Ростова и й прошепва: - Наташа, сега такъв смешен виц ще Ви разкажа, че гърдите Ви ще паднат от смях. Наташа се обръща. Поручикът я поглежда объркано и казва: - Уф! Виждам, че изглежда вече са Ви го разказали...

По време на бал на висшето общество, поручик Ржевски се приближава изотзад към Наташа Ростова и й прошепва на ухото: - Ех, Наташа, сега такъв неотразим виц ще Ви разкажа, че гърдите Ви ще паднат от смях! Наташа Ростова се обръща, поручик Ржевски я поглежда, отстъпва назад и разочаровано казва: - Уф, виждам, че очевидно някой вече Ви го е разказал…

Влиза поручик Ржевски в залата, където хусарите играят билярд. Ржевски освен долни гащи и вратовръзка не носи нищо друго. Хусарите го питат: - Поручик, само по едни гащи ли ще стоите? - Ами, то тук няма дами! - За какво Ви е тогава вратовръзката? - Ами, ако изведнъж дамите се появят?

- Поручик Ржевски, в младостта си имахте ли хоби? - Да, даже две - ловът и жените. - И какво ловувахте? - Жени!

По време на вечеря в императорския дворец, Александър Втори се обръща към поручик Ржевски и му казва: - Поручик, разкажете ни нещо за душата, но моля - само без пошлости. Всички изтръпват от ужас, а развеселеният от водката Ржевски радостно подема: - Господа, вървя си аз тези дни през гората, настроението едно такова - приповдигнато, а славеите в клоните се чу… пеят, щурците в тревата се чу… свирят, жеравите в небето, разбирате ли, се чу… тракат - удивително, господа - тракат си така на свеж въздух, на природа, и се чукат!

Поручик Ржевски прочел книга за това как трябва да се разговаря с жените. Там имало и примерни теми за разговор: за животните, за времето, за музика, за любов. Решил той да опита, отишъл при една дама и казал: - Какво хубаво кученце имате, мадам! - и го сритал с ботуша си - Лети ниско, сигурно ще вали. У дома имам един барабан, не искате ли да ходим да се чукаме?

Докато гостите се разхождат в градината, някой отлично свири на фортепиано в гостната. Учудена, Наташа Ростова се запътва натам и какво да види - поручик Ржевски! - Ах, поручик, това сте Вие, който така прекрасно свири! - Ами да, Наташа, будалкам се...