По време на вечеря в императорския дворец, Александър Втори се обръща към поручик Ржевски и му казва:
- Поручик, разкажете ни нещо за душата, но моля - само без пошлости.
Всички изтръпват от ужас, а развеселеният от водката Ржевски радостно подема:
- Господа, вървя си аз тези дни през гората, настроението едно такова - приповдигнато, а славеите в клоните се чу… пеят, щурците в тревата се чу… свирят, жеравите в небето, разбирате ли, се чу… тракат - удивително, господа - тракат си така на свеж въздух, на природа, и се чукат!
Влиза поручик Ржевски в офицерския клуб и казва:
- Господа! Имам за вас две новини! Едната е лоша, а другата е много лоша!
Всички:
- Давай лошата!
Ржевски:
- Вселената се разширява!
Офицерите:
- А много лошата?
Поручикът:
- А ние сме все още трезви...
Както обикновено пиян, поручик Ржевски излязъл на балкона. Прекрачвайки перилата, той скочил върху седлото и се понесъл по пътя така, че прах се вдигнал във всички страни.
Пробягвайки две версти, той спрял:
- Майко честна, а конят къде е?
Силно псувайки, поручик Ржевски побягнал обратно…
Поручик Ржевски и Наташа Ростова разговарят за войната. Тя:
- Ех, война, война. Студ, глад, смърт...
Ржевски:
- И още как! Ето например, тази зима един хусар от нашия полк открадна в селото от една старица яйца и за това го обесиха!
Наташа Ростова:
- За какво? Нима за яйцата?
Ржевски:
- А не, за шията.
Поручик Ржевски е целият пребит.
- Господи! Поручик, какво е станало!
- Скарах се с полковника!
- Полковникът е стар, хилав…
- В ръката си държеше бастун!
- А вие?
- В моята ръка бяха гърдите на жена му. Приятно нещо да ви кажа, но в бой абсолютно безполезно!
Полковникът се качва по стълбата на офицерския клуб. Отгоре му се свлича поручик Ржевски, както обикновено пиян, и го сваля на пода. Полковникът (ставайки и изтупвайки се):
- Поpучик! Кога най-сетне ще престанете да пиете!
- Господин полковник! Опитах се да дъвча - не се получава!
Поканил Поручик Ржевски Наташа Ростова у дома си на чаша вино, тя приела, но на влизане поручика нямал търпение да я вкара в леглото и затова я побутнал леко. Дамата се възмутила:
- Поручик, вие сте много груб! Нима не знаете какво иска една дама? Една дама иска внимание, разберете, внимание!
Поручика изпъчил гърди, поел дълбоко дъх и с все сила се провикнал:
- Внимание! Внимание! Сега ще Ви чукам!
Бал в имение някъде в Русия. Наташа Ростова пита Ржевски:
- Поручик, кажете, а Вие попадал ли сте някога в железопътна катастрофа?
- Ами... било е!
- Ах, колко интересно! Поручик, разкажете!
- Пътувахме с генерала и дъщеря му към Орел. И когато влакът влезе в тунела, вместо дъщерята опънах самия генерал...
Влиза поручик Ржевски в офицерския клуб и казва:
- Господа! Имам две новини! Едната лоша, а другата - много лоша!
Офицерите:
- Казвай лошата!
Поручикът:
- Вселената се разширява!
Офицерите:
- А много лошата?
Поручикът:
- Ние сме все още трезви…
- Поручик, вие мен обичате ли ме?
- А какво, според вас, правя в момента?!
Майката:
- Наташенка, вие с поручик Ржевски сте женени вече две години, а все още нямате деца?…
Наташа Ростова:
- Ох мамо, да можех поне веднъж да преглътна тази гадост!
На бала звучи приятна музика, гостите танцуват. С трясък и гръм по стълбите се свлича поручик Ржевски и мъкне след себе си тоалетна чиния. Слага я в средата на залата, смъква си панталоните, настанява се удобно, изважда табакерата си и вежливо пита:
- Надявам се, дамите нямат нищо против да запаля?
Офицерският клуб. Всички са пияни. Поручик Ржевски разказва:
- Господа, вървя си вчера към къщи. На вратата стои момиченце, едно такова малко и нещастно, и ми казва: \"Чичо, изчукайте ме за копейка\"… Толкова тъжно ми стана… - чукам и плача, чукам и плача…
Поручик Ржевски към Пиер Безухов:
- Знаете ли, Пиер, сега съм ви като баща...
- На какво дължа тази чест?!
- Изчуках тъща ви!
- Поручик Ржевски, по време на криза по-малко жени ли имате?
- Напротив! Много повече!
- Как така? Нали имате по-малко пари?
- Преди кризата пари не им бях давал.
Прием, в салона у Ростови е претъпкано. Разказват се истории. Дошъл ред и на поручик Ржевски:
- Такаа господа, това стана по време на Бородинския бой. Значи, върви нашият ескадрон напред в атака, и до нас изведнъж - взрив, мен ме хвърля от седлото, аз скачам веднага на крака - моите другари, всичките убити, сабята ми счупена, а към мен приближават трима яки френски кавалериста с извадени саби, и...
Господа, срам ме е но се насрах.
В салона - тишина, мълчание, накрая един заговорил:
- Поручик, вие, разбира се, сте доста откровен, но, отчитайки обстоятелствата - взрива, падането от коня, трима против един, при това невъоръжен, страха от смъртта...
В това няма нищо срамно, с всеки може да се случи...
- Не господа, не, вие не разбрахте, аз СЕГА се насрах.
Докато гостите се разхождат в градината, някой отлично свири на фортепиано в гостната. Учудена, Наташа Ростова се запътва натам и какво да види - поручик Ржевски!
- Ах, поручик, това сте Вие, който така прекрасно свири!
- Ами да, Наташа, будалкам се...
Из дневника на корнет Оболенски: "На третия ден пристигнахме в градчето Н.
Изпихме всичкото шампанско и коняка в местната кръчма. Преспахме със всичките модистки в заведението на мадам Жози, потрошихме стъклата на земската управа.
Вчера изпихме всичкия самогон, земската управа я изгорихме, от кръчмата и от заведението на мадам Жози са останали само стените, преспахме със светските дами и монахините.
Обаче днес сутринта в полка пристигна поручик Ржевски и тогава наистина стана една..."
Генералът:
- Поручик Ржевски, наскоро чух, че Вие ще се жените за графиня Лиговская, но знаете ли, че с нея спи целият Тамбов?
- Пфу, Тамбов, бил съм там, хиляда и двеста мъже да има, най много.
Спи старият генерал с младата си жена и изведнъж, посред нощ, стреснат се събужда и вижда как поручик Ржевски гали и целува съпругата му.
Генералът (гневно): "Какво е това, поручик?.
Ржевски: "Това е сън, господин генерал!".
Генералът: "Ах, сън… Да не повярваш, вече трета седмица все един и същ сън сънувам…"
