По време на вечеря в императорския дворец, Александър Втори се обръща към поручик Ржевски и му казва: - Поручик, разкажете ни нещо за душата, но моля - само без пошлости. Всички изтръпват от ужас, а развеселеният от водката Ржевски радостно подема: - Господа, вървя си аз тези дни през гората, настроението едно такова - приповдигнато, а славеите в клоните се чу… пеят, щурците в тревата се чу… свирят, жеравите в небето, разбирате ли, се чу… тракат - удивително, господа - тракат си така на свеж въздух, на природа, и се чукат!