Червената шапчица, Ги дьо Мопасан Вълкът я срещна. Той я изгледа с оня особен поглед, който опитният парижки развратник хвърля на провинциалната кокетка, която все още се преструва на невинна, ала той вярва на невинността й не повече от самата нея и вече сякаш виждаше как тя се разсъблича, как фустите й една по една падат и тя остава само по риза, под която се очертават сладостните форми на тялото й.

Червената шапчица, по Реймънд Чандлър Тази вечер духаше пустинен вятър - от онези сухи и горещи ветрове, които се изнизват от планинските проходи, къдрят косите, опват нервите и сърбят по кожата. В такива вечери запиванията завършват с бой. Хрисими по природа женици опипват с пръст острието на месарския нож и съзерцават вратовете на съпрузите си. В такива вечери остромуцунест силует може да се появи зад стъклото на кантората ви.

- Здравей, Зелена шапчице! - Здравей, далтонист такъв…

Нощта на Тайната вечеря. Влиза Исус. Всички апостоли се въргалят около трапезата пияни-заляни. Потресен, Исус пита: - Петре, какво става? - П-п-пием - отговаря Петър. - Виждам. А по какъв случай? - Ами Юда продал нещо и взел някакви пари...

Върви си червената шапчица през гората и изведнаж от храстите я сграбчва една ръка: - Червено шапчице какво носиш в кошницата си? - Амиии питка, мед... - Друго, друго? - попитал приприяно гласа; - Ами вино, пиле... - Друго - салфетки носиш ли?

Червената шапчица, по Ф. Кафка Вълкът избяга, понеже беше един много неспокоен, безличен и плах вълк. А такъв стана, когато една сутрин се събуди и безпомощно установи, че е хлебарка. Нададе немощен вой за "Добро утро", но всичко го разбраха погрешно, навярно долавяйки в държанието му някакви тайни упреци, и извършиха гротескна поредица от смущаващи движения, тъй като се разбра, че и куфарът му е изчезнал. Така въпросната особа се получи един много търпелив, внимателен и сериозен вълк с доста жълт цвят на лицето. Освен това се чувстваше неловко, понеже дъждът, който понякога валеше го изпълваше с униние.

Върви Червената Шапчица през гората и вижда Вълка, мята му се на врата и казва: “Искам да ми направиш нещо мръсно…” Вълка учуден: “Ама как така не разбирам?” “Абе да да ми направиш нещо много лошо… бъди лош с мен…” “Добре!” - казал Вълка и й счупил крака…

Върви си Червената шапчица из гората и изведнъж насреща й Вълкът. Изплашила се червената шапчица и го пита: - Защо са ти такива големи ушите? - За да те чувам по-добре. - Защо са ти такива големи очите? - За да те виждам по-добре. - А защо ти е толкова голям носът? - Защото съм евреин, - казал Вълкът и се разплакал.

Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк - Ела при мен - каза вълкът. Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот. - Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще. Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.

Червената Шапчица стои на улицата и се опитва да хване такси. До нея спира лимузина, прозореца се отваря и един мъж пита: - Къде отиваш, Червена Шапчице? - Ами, бързам за радиото. Баба има рожден ден и искам да я поздравя! - Чудесно, красавице! Аз съм директор на радиото. Качвай се в колата и аз ще те уредя! Качва се Червената Шапчица в колата и радостно заявява: - Ах, колко съм ви благодарна, готова съм да направя всичко за вас. Мъжът това и чакал, отбил колата в близката горичка, разкопчал си панталона, извадил оная работа и казал: - Давай, Шапчице! - Ох, аз… не знам, ах колко се срамувам… за първи път ми е… много съм притеснена… - Спокойно, бе! Всички се стесняват първия път. - успокоява я мъжът. - Е, добре тогава! - съгласява се Червената Шапчица. Хваща инструмента, навежда се към него, въздъхва тежко, отваря уста и казва: - Скъпа бабо…

Червената Шапчица стои на улицата и се опитва да хване такси. До нея спира лимузина, прозореца се отваря и един мъж пита: - Къде отиваш, Червена Шапчице? - Ами, бързам за радиото. Баба има рожден ден и искам да я поздравя! - Чудесно, красавице! Аз съм директор на радиото. Качвай се в колата и аз ще те уредя! Качва се Червената Шапчица в колата и радостно заявява: - Ах, колко съм ви благодарна, готова съм да направя всичко за вас. Мъжът това и чакал, отбил колата в близката горичка, разкопчал си панталона, извадил оная работа и казал: - Давай, Шапчице! - Ох, аз... не знам, ах колко се срамувам... за първи път ми е... много съм притеснена... - Спокойно, бе! Всички се стесняват първия път. - успокоява я мъжът. - Е, добре тогава! - съгласява се Червената Шапчица. Хваща инструмента, навежда се към него, въздъхва тежко, отваря уста и казва: - Скъпа бабо...

Червената шапчица, Джоузеф Хелър - А пък на мен името ми е Вълк Вълк Вълк - интимно отвърна вълкът, - ти да не си медицинска сестра? - Не съм, но те каня при баба - отвърна тя загадъчно. - Ти си луда! - Защо да съм луда? - Защото не мога да дойда - пламенно отговори Вълк Вълк Вълк. - Защо? - Защото съм девствен! - Че какво общо има това с баба? - Никой не кани вълк при баба си при такова положение. - Аз те каня! Каня те у баба си! - Не, не мога да дойда. - Защо не? - Защото си луда. - Защо да съм луда? - Защото искаш да дойда при баба ти. Червената шапчица набръчка чело: - Не искаш да дойдеш, защото съм луда, а смяташ, че съм луда, защото искам да дойдеш, така ли? - Si.

Червената Шапчица, Роджър Зелазни Червената Шапчица застина. Вълкът се вгледа напрегнато в нея - някой се опитваше да се свърже с нея чрез картата й. Внезапно пред очите на момичето изникна баба й. Тя се намираше в някакво черно място, изпълнено със странни шумове и зад гърба й се плискаха зелени лениви вълни. - Помогни ми! - извика бабата. Но върху връзката се стовари нечия силна воля и я прекъсна. Червената Шапчица се опита да проследи натрапника, но колкото по-далеч отиваше, толкова по-силно я засмукваше черният кладенец без нищо в другия си край и накрая тя с последно усилие се откъсна и се върна в реалността. Точно в този момент Вълкът замахна с меча си.

Червената шапчица, Хорхе Луис Борхес Червената шапчица имаше шапка, която се намираше в сфера, която всъщност бе библиотека, чийто точен център пак бе която и да е шестоъгълна галерия. Във всяка галерия имаше по 5 девици на стена с по 32 наредени червени малки шапки на всяка лавица. Обаче сферата бе (и е) с окръжност, абсолютно недосегаема, и е безкрайно число несъответствия, които следват от бъдещата вечност на света. Подозира се, че дори и хората да изчезнат, то Шапчицата-сфера ще продължи да съществува: осветена, безкрайна, съвършено неподвижна, изпълнена с шапчици (5 х 32 х безкрайност), безполезна, нетленна, трескава. Разклоняваща се.

Червената шапчица, Томас Харис Той я погледна отново в светлината на свещите, поставени между нея и букета от есенни кленови клонки, скриващ леглото, където се мъжделееше човешка фигура в полуседнало състояние с комично наклонено на една страна розово боне. В бялата си вечерна рокля и кървавочервена наметка, с отметната назад качулка, поръбена с хермелин, падаща по млечноматовите й рамене, Скарлет Федора изглеждаше по-далеч от всякога, от онова объркано селско момиченце, което той видя за първи път от другата страна на бронираното стъкло в подземието на щатската клиника с особен режим. - Чуваш ли още вълчетата, Скарлет? - почти прошепна той…

Песничка за Червената Шапчица Недялко Йорданов И тъй веднъж в една гора внезапно случай стар събра под сянката на месец жълт Червена Шапчица и Вълк. Напук на всички правила, той каза й: "Със мен ела!" И тя повярва на вълкът и двама тръгнаха на път. Една звезда им беше знак. Вървяха те под дъжд и сняг без дъждобран и без чадър - тя по-добра, той - по-добър. Ала един ловец с перо от приказка на Шарл Перо изпълни свой служебен дълг, убивайки добрия вълк. О, смел ловец, поклон, поклон! О, пушко, и на теб поклон! Поклон на точния патрон! Поклон на строгия закон! Червена Шапчице, здравей - недей да плачеш ти, недей! Къде бе тръгнала, къде? Той щеше да те изяде. Но кой ще разбере защо без шапчица и без палто тя все тъй броди в оня лес и търси своя вълк до днес.

Червената шапчица си вървяла по пътеката из гората, когато я срещнали 40-те разбойници. Обградили я и започнали да и се изреждат. Като свършили, главатарят я попитал: - Сега, като закъсня толкова много, какво ще кажеш на майка си? - Че си вървях в гората, когато ме срещнаха 40-те разбойници и ми се изредиха по два пъти. - Но ние нали минахме само по веднъж? - Какво, вие бързате ли?

"От всяко положение има изход!" - казала Червената шапчица изпод опашката на вълка.

Отива Червената Шапчица при баба си и пита: - Бабо, бабо, защо ти е толкова голяма устата? Бабата отвръща: - Щеше да знаеш, Червена Шапчице, ако беше видяла дядо си гол!

Арменската Червена Шапчица: - Бабо, защо ти е толкова голям носът? - Я си виж твоя най-напред и тогава ми говори…