20 °C
Върви си Червената Шапчица през гората на път към баба си.
Жега… Слънцето прежуря, а в кошничката си тя носи бутилка винце…
Решава да утоли жаждата си, трясва шишето на екс, пада и заспива до пътеката.
Минава по пътеката една крава, вижда капчиците пот по лицето на Червената Шапчица и си казва: "Горещо му е на детето. Умира от жажда. Я да го напоя - добро дело да сторя."
Поднася вимето си към лицето на Червената Шапчица, а тя в просъница изломотва:
- Ой, ой, момчета, милички! Не всички заедно, не всички заедно!
Червената шапчица
8,717 прегледа
Следващ →
Още вицове
Из ученическо съчинение:
"Скоро бойното поле се изпълнило с трупове, някои били недокоснати, а други още дишали."
Телефонът на един лекар посред нощ иззвънял.
- Докторе - обадил се детски глас, - аз съм Сашко. Бихте ли дошли у дома?
- Има ли някой болен? - попитал лекарят.
- Да, всички освен мен. Днес бях непослушен е за наказание не ми разрешиха да ям гъби...
Един луд човек си ляга вечерта. След малко чува жуженето на някаква муха. Маха с ръка във въздуха да я изгони и успява. След малко тя отново се връща. Той махва отново и се опитва да заспи. На следващия път когато мухата се връща той не издържа и я хваща.
-Спи, спи спокойна.-казва лудия.
Мухата се опитва да заспи и след малко лудия казва.
-Бъззз...Бъзззз... Ся на тебе приятно ли ти е?
Бай Иван за първи път ще ходи в София. Не бил излизал от село цял живот. Като се върнал, комшията Пешо
пита:
-Е, как е големият град?
-Хмм, нищо особено, много народ, много коли, ама са малко нервни! Влязох да ударя една ракия в някаква кръчма, вътре лъскаво, скъпо, едно младо, голичко, на една сцена половин час се мъчи да отскубне железен колец, като тия, дето ги слагам за доматите. Дърпа, гъне се, не издържах, скочих и го отскубнах и едно младо, яко ме изхвърли от кръчмата, даже не си платих ракията.
Седи Чапаев в щаба. Връхлита Петка и крещи:
- Чапаев, към нас идват немците! Какво да правим?
Чапай се замисля за минута и казва:
- Немците ли? Ами да му мисли Щирлиц. Ние сме от друг виц.
Да се изсуши една сълза се изисква повече доблест, отколкото да се пролее море от кръв. Джордж Байрон
