Червената шапчица, Омир О, музо! Млъкни в този пагубен ден за онази, що с шапка червена в гори тилилейски захожда и кошничка с пити и вино принася за баба! Тъй бързо край нея промъкват се сенки вековни и Хелиос слънцезарен прогонват далече на запад, та път да разчистят за хищник - коварен и гладен! И стигна той бързо, подобно изплашен троянец, преследван от псета и бързоноги ахейци, до малката горска поляна със къща в средата. Застанал на прага, ръката си вдигна и мигом почука, а глас уморен и отпаднал повика го вътре…