Някакъв излиза от затвора. Работа няма. Нашият човек се мота по цял ден из улиците.<BR>Попада пред общината. Гледа наляво, гледа надясно - и през цялото време цъка със език.<BR>Полицаят отпред го пита:<BR>- К’во правиш тук, бе! Защо цъкаш постоянно?<BR>- Абе гледам здрава сграда, с решетки по прозорците до третия етаж, с полицай отпред...<BR>Позната история, с една дума! Та се чудя за колко ли години са ония вътре?<BR>- За четири! До следващите избори!
Прием, в салона у Ростови е претъпкано. Разказват се истории. Дошъл ред и на поручик Ржевски:
- Такаа господа, това стана по време на Бородинския бой. Значи, върви нашият ескадрон напред в атака, и до нас изведнъж - взрив, мен ме хвърля от седлото, аз скачам веднага на крака - моите другари, всичките убити, сабята ми счупена, а към мен приближават трима яки френски кавалериста с извадени саби, и...
Господа, срам ме е но се насрах.
В салона - тишина, мълчание, накрая един заговорил:
- Поручик, вие, разбира се, сте доста откровен, но, отчитайки обстоятелствата - взрива, падането от коня, трима против един, при това невъоръжен, страха от смъртта...
В това няма нищо срамно, с всеки може да се случи...
- Не господа, не, вие не разбрахте, аз СЕГА се насрах.