Индиана Джоунс се разхожда в африканската савана, когато среща туристи. Първият носи върху гърба си голямо парче месо, вторият голяма желязна клетка и третият голямо парче камък. Индиана Джоунс ги пита какво ще правят с това оборудване:
Първият отговаря:
— Ако дойде един лъв и ме подгони, аз ще му хвърля това парче месо, той ще го изяде и така, ще се спася.
Вторият на свой ред отговаря:
— Ако дойде лъвът аз ще го затворя в клетката и той няма как да ме изяде.
А третият обяснява:
— Ами ако дойде лъвът, аз ще хвърля камъкa и ще започна да тичам по-бързо…
Полунощ е! В малък бар има три миши дупки! От първата излиза френската мишка! Оглежда се за котарака, изтичва до бара, пак се оглежда, сипва си чаша вино, пие я, оглежда се и се прибира в дупката! От втората дупка излиза руската мишка! Оглежда се за котарака, изтичва до бара, сипва си една чаша водка, пие я, оглежда се отново и се пребира! От третата дупка излиза българската мишка! Оглежда се 3 пъти, отива до бара, пак се оглежда, пие 1, 2, 3, 4, 5 чаши ракия, оглежда се пак и въздъхва:
— Ше го чакаме, д**ба и котака!
На урок в началното училище на чина с Иванчо седи инспекторът. Учителката пише на дъската, но изпуска тебешира и се навежда да го вземе. В същото време пита:
— И така, деца, какво имаме тук?
Иванчо вдига ръка и отговаря:
— Страхотен задник!
— Марш навън! Двойка! – изкрещяла учителката.
А Иванчо преди да излезе се обърнал към инспектора и му казал:
— А ти като не знаеш, недей да подсказваш!
Баба Меца върви из гората и среща вълка, целия проскубан, насинен, с кръв по козината. Питала го:
— Вълчо, що си такъв, бе?
А той:
— Като си вървях през гората, гледам зад един храст Червената шапчица. Покаже се, скрие се. И аз скочих в храста да я ям. А тя като ме подметна – бой, бой и виж сега на какво приличам.
-Така е Вълчо – казала баба Меца – като бъркаш Червена шапчица с червена барета…
Между приятели:
— Какво прави вчера бе, Гошко?
— Абе, цяла нощ бях у бившето ми гадже и съм чукал!
— Сигурно е било супер?
— Не бе, не ми отвори!
- Имаме много коварен началник! Уволнява служителите, когато са най-беззащитни – по време на следобедната дрямка…
Иванчо отива на училище. По пътя намерил огледало паднало на земята. Вдигнал го и казал:
— Мале колко грозна снимка, и аз да бях, и аз щях да я изхвърля!
Мъжът се прибира рано сутринта и казва:
— С-с-скъпа! Ама ни-ни-к-к-ога няма да се с-с-сетиш къде бях!
— Ще се сетя. Но нека по-напред чуем твоята версия.
Чък Норис е убил Бен Ладен… като го е сръчкал във Фейсбук.
Македонците водят битка ама губят. Един войник отива при царя и вика:
— Царю губим битката. Трябва да се предадем!
Царят расърден отвръща:
— Македонец не се предава… Да бегаме!!!
„Засега няма да бързаме с целувката“ – си каза Принцът, слизайки от Спящата красавица…
- Решил съм да се самоубия.
— Ама как бе, защо?
— Животът ми е скучен.
— И к’во, смяташ че самоубийството ще го разнообрази ли?
Отива един мъж в бръснарницата и казва:
— Подстрижете ме, както прецените.
Подстригали го късичко, погледнал се в огледалото и казва:
— Не ми харесва, подстрижете ме по друг начин.
След семеен скандал.
Мъжът:
— Защо ми пращаш празни СМС-и?
Жената:
— Защото не ти говоря!
Пиян звъни на входната врата. От домофона се обажда женски глас:
— Кой е?
Пияният:
— Извинете, мъжът ви вкъщи ли е?
Жената:
— Не.
Пияният:
— А може ли да слезете да видите дали съм аз?
Една жена разправя на приятелката си:
— Прибирам се снощи, влизам в една тъмна уличка, а срещу мене – трима типа. Завивам в съседната улица – и те след мене. Влизам в един подлез – те ме настигат. Завивам зад ъгъла – а там полицейски патрул. А тъкмо бяха почнали да се подреждат нещата…
- Струва ми се, че стигнах финансова стабилност.
— И в какво се изразява?
— В това, че пари нямах, нямам, и изглежда, че няма да имам.
- На мен с тъщата ми провървя като в приказка.
— Нима? И къде го изкопа това съкровище?
— Закопах, приятелю, закопах.
Българин отива в Америка да работи при негов приятел. Когато се срещат, приятелят му посочва една улица в центъра на Ню йорк и казва:
— Аз, прияталю, работя на тази улица. Всяка вечер намирам по нещо – я обица, я пръстен, я някоя банкнота и така си живея. Ти ще работиш на онази.
Същтата вечер още двамата излезли на работа и новият, както се разхождал из неговата улица, видял под една улична лампа доста дебел портфейл на тротоара. Тъкмо се навел да го вдигне, па се замислил и му теглил един здрав ритник.
— Айде стига бе, още от първия ден ще работя…
Напушила се жабата, плува си в езерото и среща бобъра:
— А, бе Жабо, какво правиш?
— Махи, Бобър, напуших се и ми е много яко.
— Е-е-е, ще може ли и аз?
— Няма проблеми, само да не забравиш, като си дръпнеш, да задържиш преди да изпуснеш.
— ОК, ще задържа. Дръпнал си бобъра и се понесъл по водата, но както си се носел, се блъснал в хипопотама.
— Гледай къде плуваш, бе! Не ме ли видя? – казал хипопотама.
— Sorry, друже, ама с жабата се напушихме и сега ми е супер яко.
— Е-е-е, дали ще може и аз да се напуша?
— Е, ми сигурно?! Ходи при жабата, тя ще ти даде.
Тръгнал хипопотама и скоро намерил жабата, но точно преди да я попита, тя го погледнала ужасено и започнала да крещи:
— Какво правиш, бе бобър!?! Изпуска! Изпускай!
