Неделя, 16 август 2026 | Хасково Незначителна облачност 31°

Всички категории

Първият ден на Мохамед в училище — Как се казваш?- пита учителката. — Мохамед. — Ти вече си американец- реплекира учителката- Така, че отсега ще се казваш Къртис. Мохамед се прибира след училище вкъщи и майка му пита: — Как мина първия учебен ден, Мохамед? — Моето име вече не е Мохамед. Сега съм американец и името ми е Къртис. — Искаш да опозориш семейството ли?- ядосано казва майка му- Нима се срамуваш от родителите си, народа си, религията си? Засрами се! – след което го набила и се обадила на баща му да се оплаче. Прибрал се бащата от работа бесен и той го набил. На следващия ден Мохамед отива на училище и учителката, виждайки синините по него, пита: — Какво се е случило с теб Къртис? — Накратко госпожо, след пристигането ми в Америка, бях атакуван от двама араби.
Оценка 2.5 от 2 гласа
Журналист интервюира овчар: — По колко килограма вълна дават овцете ви? — Кои – черните или белите? — Черните. — По два килограма. — А белите? — И те по два килограма. — А колко мляко дават? — Черните или белите? — Ами черните… — По два литра. — А белите? — И те по два литра. Журналистът е вече съвсем объркан: — Добре де, защо все питате – черните ли, белите ли… — Ами виж сега, черните овце са мои… — Така, добре… А белите? — И те са мои.
Оценка 0 от 0 гласа
Мутра „изпрал“ парите си и станал бизнесмен. Построил си скромен замък в полите на Витоша и си назначил обслужващ персонал и охрана от дебеловрати левенти. Поканил свой приятел, също бивша мутра да разгледа имението. — Разкошно си се устроил – казал приятелят, – с плувен басейн, оранжерия, тенис корт и гараж с пет автомобила. Само едно не мога да схвана – защо вместо тоалетна хартия използваш нарязани вестници? — Носталгия, брато, носталгия…
Оценка 0 от 0 гласа
Отишли 2 баби на гости на стара дружка – баба Мара, която имала склероза. Та поканила ги жената, седяли, седяли и бабата по едно време скочила и казала: „ех таз склероза, забравих да ви почерпя по един бонбон“. Почерпила ги, след малко скочила пак и казала „Ама глей ква съм отвеяна, забравих да ви почерпя с бонбон“. И така няколко пъти. Когато си тръгнали бабите, вече отвън на улицата, едната казала на другата: „Тая Мара хич я няма, и един бонбон не се сети да ни почерпи“, а другата:“… .че ти къде видя Мара“
Оценка 5 от 1 гласа
Реклама — Зона 3 (728x90)