Катаджия спира пожарникарска кола за проверка. Оглежда документите, аптечката и т.н., и накрая пита: — Така… А пожарогасителят къде е?

Как се сбогуват известните писатели? „Айде и ще се видим в учебниците!“

Разговарят две приятелки: — Съпругът ми пали цигара след всеки хубав обяд. — Не се притеснявай. Една цигара в годината няма да му навреди.

- Днес по новините обещаха, че почивните дни ще бъде 40 градуса. — Не може да бъде!! — Може: 20 градуса в събота и 20 градуса в неделя.

- Съседке, вярно ли, че морковите много помагали, когато на една жена мъжът й е импотентен? — И бананите помагат, ама най-хубаво си е краставицата!

- Тате, учителката по математика те вика. — Какво се е случило? — Тя ме пита: „Колко е 9*7?“, а аз й казвам: „63“, тя пита: „А 7*9?“, а аз: — Същия х*й е… — Наистина, същото е – чуди се бащата, – Добре, ще отида. На следващия ден синът пита: — Тате, а ти в училището ходи ли? — Още не съм. — Като отидеш, отиди и до учителя по физкултура. — Защо? — Имахме час, той ме накара да си вдигна вдясната ръка, вдигнах. После лявата, вдигнах я, после ме накара да си вдигна десния крака, аз го вдигнах. А сега, казва, вдигни левия. А аз му отговоря: „А на х*я ли си да стоя?“ — Наистина, – казва бащата, – добре, ще отида. На следващия ден синът пак пита: — Тате, ти в училище беше ли? — Още не. — Не отивай, изключиха ме. — Защо? — Викнаха ме при директора, влизам при него, а там седят учителката по математика, учителя по физкултура и учителката по география. — А учителката по география за чий х*й е дошла? — Аз попитах същото!

Командващият армията поканва офицерите и техните жени в базата на коктейл. Един от генералите държи реч пред събралите се. Млад лейтенант се обръща към жената до него и казва: — Каква глупсти ги дрънка този глупак, а? Жената обръща червеното си от гняв лице към него с думите: — Лейтенант, знаете ли коя съм аз? — Не, госпожо. — Аз съм жената на този, който нарекохте „глупак“. — Така ли, – казва младият лейтенат твърдо и наперено, – а знаете ли кой съм аз? — Не, не знам- казва генералската жена. — Слава богу! – казва лейтенантът и изчезва в тълпата.

Качва се монахиня в автобус. Един пънкар ведна се лепва зад нея и почва да и пуска ръце. Възмутена, монахинята слиза на следващата спирка. Шофьорът на автобуса, станал свидетел на случилото се и извиква пънкара при себе си. — Ще ти дам един съвет, – казва шофьора на пънкара – познавам тази монахиня. Тя всяка неделя в 8 часа вечерта ходи на гробища и се покайва пред гроба на починал игумен. Ти ще застанеш зад гроба маскиран в черно и ще се представиш за въпросния игумен. Тя е глуповата и лесно ще я прелъжеш. Речено сторено. Пънкарът отива маскиран и се скрива зад гроба. Пристига монахинята и почва да се покайва. В този момент пънкарът казва: — Дъще аз те слушам и ще ти дам прошка… — Какво да направя – попитала монахинята. — Вдигай си фустата и ще ти дам прошка. Вдигнала фустата монахинята, пънкарът минал зад нея и я почнал. Точно преди да свърши, пънкарът си свалил маската и със смях казал:´ — Глупачкоооо… Аз съм пънкаря… Тогава монахинята си свалила наметалото и казала: — Знам… А аз съм шофьора!

Отива един човек да търси работа във ферма. — Искам 1000 лева заплата! — Чакай, бе! Хората тука взимат по 50-60 лева, а ти 1000?! Че какво повече знаеш? — Ами… Разбирам езика на животните. — Добре. Я ела тука. Завел го шефа при свинете. Животните изгрухтели. — Аха. Шефе, казаха, че са се опрасили с 5 прасенца, а вие и кмета сте писали 3, две сте си ги поделили! — Сакън! Тихо! Добре, добре! Разбрал си някакси. Ама я ела при кравата! Кравата измучала. — Да, шефе. Ами тя каза, че дава по 10 литра на ден, а вие с кмета пишете 5, другите си ги вземате! — Добре! Добре! Тихо! Нает си! 1000 лева! 2000 лева! Само мълчи! Отиват те да уредят договора, минават покрай овцете и те изблейват. Шефа бързо казва: — Не ги слушай, не ги слушай! С кмета бяхме пияни!

Един мъж хванал златната рибка и тя му проговорила: — Пусни ме, ще ти изпълня три желания. Мъжът задал първото: — Искам много пари! Рибката изпълнила желанието му. ‎- А второто ми желание е да свършвам едновременно с жена си! Рибката изпълнила и това желание. — А третото желание ще си го намисля по късно. – казал мъжа и си тръгнал. Минал месец, върнал се мъжа при рибката и я замолил: — Умолявам те, отмени второто ми желание, това е третото ми желание! — Защо – учудила се рибката – не е ли хубаво да свършваш едновременно с жена си? — Представи си, седя си с момчетата в бара, пия бира и усещам как свършвам, неудобно се получава!

Мъж вдигнал телефона. — Да, майко – въздъхнал той. – Имах тежък ден. Милдред е в лошо настроение… Знам, че трябва да съм по-твърд с нея, но не е лесно. Знаеш я… Да, помня, че ти ме предупреждаваше… Да, помня, че я описваше като зло същество, което ще ми стъжни живота… Да, помня, че ме умоляваше да не се женя за нея. Ти беше права… Искаш да разговаряш с нея ли? Добре. – Той оставил слушалката и извикал на жена си в съседната стая: – Милдред, майка ти иска да приказва с теб!

Малкият Иванчо си играе с влакчето в дневната. Майка му е в кухнята, но отвреме-навреме дочува откъслечните реплики на синчето си: — … последна спирка… на всички тъпанари, които се довлякоха до тук – много им здраве и да си разкарат по-бързо задниците от купетата… Майката скача, хваща Иванчо за ухото и го праща за наказание в стаята му за два часа. Когато наказанието изтича, играта се подновява и Иванчо пак започва да си говори: — Уважаеми пътници, добре дошли в нашия експрес… надяваме се, че пътуването ви ще бъде приятно… Тук майката въздъхва облекчено… — … а всички вас, които сте изпитали затруднения от двучасовото закъснение, ще помолим да се обърнете към тъпата кучка в кухнята!

Пияница звъни по телефона: — Алооо, т’ва ли е номера за помощ на алкохолици? — Да, кажете. — Абеее, как се прави мохито?

Една блондинка родила близнаци и започнала да плаче в болницата. Сестрата минала и я попитала: — Защо плачете? — Защото не знам какво да кажа на съпруга си! — За какво? — Нали родих две деца?… — Да и … ? — И какво да му кажа за другото?! — Нали са ваши? — Да, но какво ше кажа за другото дете? — А? — Едното е от него, а другото? — Хм… права сте!

Един човек излязъл на разходка и точно минавл през вратата, когато един глас в него се обадил: — Спри! Опасност! Човекът заковал на място и „прас“, пред него се разбила саксия. Учудил се той и продължил. Като пресичал улица, вътрешния му глас пак казал: — Спри! Опасност! Човекът спрял и една кола профучала на сантиметри от него. Той казал: — Кой си ти, че два пъти вече ме спасяваш? — Аз съм твоя вътрешен глас. — Ами можеш ли да ми се покажеш ей тука, на ръката ми? И хоп-едно мъничко човече се появило на дланта на човека и казало: — Ето ме. Човекът го смазал бързо с палеца си и казал: — А къде беше като се жених, бе?

Бай-ганювците отишли на един остров и се срещнали с един змей. Той им казал: — Вие трябва да ми зададете мисия, която трябва да изпълня. Ако успея ще трябва да ви изям, а ако не успея, ще се махна от острова. Турчинът взел три чаши и ги разместил. — Къде е топчето? Змеят познал и изял турчина. Американецът взел 20 карти, от които само две са еднакви. — Кои са те? Змеят пак познал и изял американеца. Бай-ганю българинът взел една рибарска мрежа, увил я около себе си и пръднал. — През коя дупка излезе? Змеят не познал и се махнал от острова и така българинът се спасил от змея.

Журналист интервюира овчар: — По колко килограма вълна дават овцете ви? — Кои – черните или белите? — Черните. — По два килограма. — А белите? — И те по два килограма. — А колко мляко дават? — Черните или белите? — Ами черните… — По два литра. — А белите? — И те по два литра. Журналистът е вече съвсем объркан: — Добре де, защо все питате – черните ли, белите ли… — Ами виж сега, черните овце са мои… — Така, добре… А белите? — И те са мои.

Две журналистки чули от колежката си, че овчарите били много надарени… И взели че отишли при тях. Хванали двама да си приказват и по едно време питали: — А как издържате толкова време без жени? Овчарите ги посграбчили и им казали дяволито: — Ами нали идват журналистки… — То хубаво, ама за да не забременеем – трябва да сложите ето тези нещица (презервативи). Ония двамата се почесали… па ги сложили и оправили журналистките. След няколко месеца – седят, пушат табак и единият казва: — Абе брато – на тебе пука ли ти дали ония двете ша забременеят? — М’чи не. Що да ми пука. — Ми кво ша кайш да земем да ги свалим тия гуми вече!

- Тате, учителката по математика те вика. — Какво се е случило? — Тя ме пита: „Колко е 9*7?“, а аз й казвам: „63“, тя пита: „А 7*9?“, а аз: — Същия х@й е… — Наистина, същото е – чуди се бащата, – Добре, ще отида. На следващия ден синът пита: — Тате, а ти в училището ходи ли? — Още не съм. — Като отидеш, отиди и до учителя по физкултура. — Защо? — Имахме час, той ме накара да си вдигна вдясната ръка, вдигнах. После лявата, вдигнах я, после ме накара да си вдигна десния крака, аз го вдигнах. А сега, казва, вдигни левия. А аз му отговоря: „ А на х@я ли си да стоя?“ — Наистина, – казва бащата, – добре, ще отида. На следващия ден синът пак пита: — Тате, ти в училище беше ли? — Още не. — Не отивай, изключиха ме. — Защо? — Викнаха ме при директора, влизам при него, а там седят учителката по математика, учителя по физкултура и учителката по география. — А учителката за по география за чий х@й е дошла? — И аз попитах същото!

Габровец отива на бензиностанцията и пита: — Колко струва една капка бензин? Продавача отговаря: — Ами нищо! — Тогава, накапете ми, ако обичате, 20 литра!