Качва се монахиня в автобус. Един пънкар ведна се лепва зад нея и почва да и пуска ръце. Възмутена, монахинята слиза на следващата спирка. Шофьорът на автобуса, станал свидетел на случилото се и извиква пънкара при себе си.
— Ще ти дам един съвет, – казва шофьора на пънкара – познавам тази монахиня. Тя всяка неделя в 8 часа вечерта ходи на гробища и се покайва пред гроба на починал игумен. Ти ще застанеш зад гроба маскиран в черно и ще се представиш за въпросния игумен. Тя е глуповата и лесно ще я прелъжеш.
Речено сторено. Пънкарът отива маскиран и се скрива зад гроба. Пристига монахинята и почва да се покайва. В този момент пънкарът казва:
— Дъще аз те слушам и ще ти дам прошка… — Какво да направя – попитала монахинята.
— Вдигай си фустата и ще ти дам прошка.
Вдигнала фустата монахинята, пънкарът минал зад нея и я почнал. Точно преди да свърши, пънкарът си свалил маската и със смях казал:´
— Глупачкоооо… Аз съм пънкаря… Тогава монахинята си свалила наметалото и казала:
— Знам… А аз съм шофьора!
Разни
1,981 прегледа
Следващ →
Още вицове
Действителен случай от близкото минало в София:
В психиатрията на Медицинска академия имало луд, бивш инженер с особена форма на шизофрения. Бил от кротките луди - ходел си свободно насам-натам, разговарял с всички, може да го сбъркаш и с нормален.
Веднъж на лекция професорът го вкарал в аудиторията с идеята да демонстрира на студентите редкия му случай. Изправил го на катедрата и му казал:
- Хайде, говори, кажи нещо. Какво те вълнува в момента?
Пациентът избърсал очилата си, сложил ги обратно и се обърнал с въздишка към цялата аудитория:
- Какво ме вълнува в момента ли, драги студенти? Вълнува ме докъде стигнаха професорите ви – да водят лудите да им изнасят лекциите...
С годините почваш да търсиш жена, която може не само да легне с теб в леглото, но после и да го оправи.
Не е вярно, че властта не знаела за проблема с газа - ето Народното събрание предвидливо са в почивка до решаването на газовия проблем...
- Какво каза Петър Стоянов, като се отказа за кандидат-президент?
- Аз вече съм губил, нека сега Беронов да загуби...
Форт някъде в Дивия запад. Белите са се укрепили вътре и чакат да ги нападнат индианците.
Командирът на форта казва на индианския съгледвач, който работи за белите:
- Прериен вълк, опитай да разбереш колко индианци ни нападат.
Оня ляга на земята, долепя ухо до пръстта и казва:
- 200 човека са, всичките на коне, боядисани в цветовете на войната. Вождът е яхнал дорестия си кон на бели петна, помощникът му е на сива кобила. Шаманът и той е с тях.
Командирът е поразен:
- И ти разбра всичко това само като се вслушваш в тропота на копитата им?
- Не, капитане. Видях ги през процепа под портата.