Двама приятели си говорят за жените си и единият казва:
— Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафене сме отишли на първата среща… Не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням!
Другият помислил и казал:
— Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?
— Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час – беше 5,2 кг ! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете … — А мислиш ли, че шарана помни нещо?
Двама ловци си приказват:
— Моето куче е много странно. Като стрелям и не уцеля, то ляга на земята и почва да се търкяла от смях!
— А когато уцелиш?
— Не знам, то ми е само от три години…
На митницата:
— Оръжие, наркотици, фалшива валута?
— Благодаря, вече имам.
Срещат се англичанка, французойка и българка. Англичанката:
— Аз, когато се омъжих заявих: няма да пера и да мия чиниите. Съпругът ми изчезна, един ден не го виждах, втори ден не го виждах и на третия си дойде с пералня и миялна машина.
Французойката:
— И аз когато се омъжих заявих: няма да пера и да мия чиниите. Съпругът ми изчезна, един ден не го виждах, втори ден не го виждах и на третия си дойде с прислужница.
Българката:
— И аз същото казах след сватбата: няма да пера и да мия чиниите. Съпруга ми изчезна, един ден не го виждах, втори ден не го виждах и на третия прогледнах с лявото око.
Младеж се опитва да се справи с автомат за продажба на цигари във фоаето на един хотел. Докаго го блъскал, без да иска ръгнал един лакът в гърдите на минаваща случайно от там девойка.
— Приемете моите дълбоки извиненя, – казва той, – но ако вашето сърце е толкова меко, колкото вашите гърди, то надявам се да ми простите.
— Разбира се, че ви прощавам, – отвръща девойката с усмивка, – а пък ако всичко останало ви е толкова твърдо, колкото лакътя, то аз живея в стая 613…
На няколко студента много им се приискало момиче. Вървели си те по улицата и видели срещу тях да върви страхотна мадама. Когато се срещнали, я попитали:
— Искаш ли да играем на гатанки? Ако не отговориш, ще ти се изредим всички! А ако познаеш, решаваш ти какво да правим.
— Добре. Става!
Тръгнали те към общежитието, и влезли в стаята на единия от младежите.
— Какво е това: мъничко червеничко, с черни точки?
— Слон!
— Не позна! – и й се изредили всички.
— Какво е това: мъничко червеничко, с черни точки?
— Слон!
— Пак не позна! – и пак минали всички.
Минал ден, минал втори, от стаята никой не излизал. Съседите се усъмнили, залепили ухо на вратата и чули:
— Моля те, кажи калинка!
— Слон!
- Ще се ожениш ли за мен, скъпи?
— Ами виж какво, не мога, казват, че си имала твърде много мъже… — Ама не ти ли харесва как готвя?
— Ооо, много ми харесва!
— Не ти ли харесва как чистя?
— Напротив страхотно чистиш, перфектна си… при теб е чисто като в операционна.
— Не ти ли харесва как посрещам гости?
— Превъзходна си.
— Да не би да не ти е добре в леглото?
— Какво говориш, с теб съм на седмото небе.
— Е, какво си мислиш, че всичко това съм го учила задочно ли?
- Чу ли? Полицията днес е заловила 1200 пиратски диска!
— На площад „Славейков“ ли?
— Не, там всички са си платили на който трябва…
Вървял си Иванчо към ТУ. Стигнал и що да види, няма го! На мястото на ТУ само една поляна и на нея кротко си пасат овци. Пита Иванчо овчаря:
— Къде е ТУ?
— ТУ изгоря – отговаря овчарят.
— Моля?!
— ТУ изгоря – отговаря овчарят.
— Моля?!
— ТУ изгоря – отговаря овчарят.
— Моля?!
Овчарят се ядосал:
— Стига с това моля, ти глух ли си или какво?
— Не, просто ми и приятно да ми го повтаряте…
Две момчета играят футбол в парка. Изведнъж някакво отвързало се куче налита на едното от тях. Другото вдига една намираща се наблизо греда, удря с нея кучето, чупи му врата и го убива. Минаващ наблизо спортен репортер става неволен свидетел на случката, отива до момчетата, вади бележник и започва да записва:
— Невръстен фен на ЦСКА спасява приятел от отвързал се звяр.
Момчето – спасител го прекъсва:
— Аз не съм от ЦСКА.
Репортерът започва отначало:
— Малък славист спасява приятел… — Но аз не съм и от „Славия“ – заявява момчето.
— А от кои си тогава?
— От „Левски“, кои други? – заявява гордо фенът.
Журналистът пише:
— Малолетен престъпник убива домашен любимец!
Купил си Вълчо мотор. Още на първия ден в гората решил да се изфука. Видял заека и му казал:
— Зайо, хайде да се возим!
— Добре бе, Вълчо.
Качили се те на мотора и вълка запалил и тръгнали с бясна скорост по горската пътечка. Вълкът вдигнал 100 км в час и пита:
— Зайо, напика ли се от страх бе?
— Не съм!
Вдига вълкът 200 км в час.
— Напика ли се бе?
— Абе много бавно караш! – казал Зайо.
Вдига вълка 300 км в час.
— Напика ли се бе?
— Неее.
— Е сега ще се насереш като ти кажа, че нямам спирачки!
Редник се явява пред ротния си командир без пушката си и заявява, че я е загубил.
След като му разяснява колко е сериозно провинението, тъй като пушката е държавна собственост, офицерът казва, че стойността на оръжието ще бъде удържана от заплатата на войника.
— Ако това е обичайната практика, вече разбирам защо капитанът потъва винаги с кораба си! – въздиша редникът.
Пътуват две блондинки във влака и си говорят.
— Това моето не е живот, а мъка!
— Намери си любовник и взимай от него по 500 лева на месец.
— Откъде да го намеря толкова богат?
— Тогава двама по 250.
— Също е трудно.
— Тогава четирима по 125.
Тогава се обажда мъж, дремещ до тях в купето:
— Като стигнете до 5 лева, ме събудете.
В класа на Иванчо дошъл инспектор. Госпожата влиза заедно с него в класната стая и с широка усмивка пита:
— Ученици, знаете ли кой е дошъл днес на посещение?
Иванчо се обажда:
— Някакво говедо от министерството.
Госпожата:
— Иванчо, как не те е срам? Откъде си ги научил тези думи? Марш при директора!
— Ами вчера като минавах покрай кабинета на директора го чух да ви казва: „И утре да внимавате как ще се държите като дойде на посещение онова говедо от министерството.“
Един рибар хванал малка рибка на Дунава и се канел да я пусне обратно, но за голямо негово очудване, тя му проговорила с човешки глас:
— Нееее! Не пак в Дунава! Аз съм златната рибка. Добри ми рибарю, ще ти изпълня 3 желания, ако не ме върнеш в това нефтено блато.
Сър, онзи господин иска да ви предизвика на дуел.
— Какъв дуел – френски с шпаги до първата капка кръв или английски с пистолети до смърт?
— Български – ще дойде с приятели и ще ви пребият.
- Проговори ли?
— Не, всичко опитах, сигурно нищо не знае!
— Изгори ли му петите?
— Да!
— Пусна ли му ток?
— Ама разбира се, как без ток!
— Отряза ли му кутрето?
— Да бе шефе!
— А даде ли му от мусаката, която сготви жена ми?
— Е шефе, аз да не съм звяр!
Учителката:
— Иванчо, как си позволяваш да ме шляпаш по задника! Ще ти намаля поведението, така да знаеш!
— Няма да го направите, госпожо, защото тате казва, че грозните жени с големи задници имат добро сърце.
Младеж се чуди как да заговори хубаво момиче на спирката на „Орлов мост“. Накрая казва:
— Извинете, автобус номер 76 минава ли от тук?
— Да.
— А номер 213?
— Да.
— А номер 313?
— Да. Тук минават много номера, но вашия няма да мине.
Прибира се мъж и заварва жена си в леглото с непознат мъж. Мъжът бесен крещи:
— Само за малко да ме няма и ти си в леглото с първия срещнат!
— Това не е първия срещнат, първия срещнат – отказа.
