Понеделник, 10 август 2026 | Хасково Незначителна облачност 31°

Любими Герои

Зенон бил запитан веднъж от своите ученици: - Учителю, ти имаш знания несравнимо по-големи от нашите. Защо тогава се отнасяш със съмнение към отговорите ни? Философът очертал два различни по големина кръга върху пясъка и като ги посочил, казал: - Големият кръг представлява площта на моите знания, а малкият на вашите. Но и двете площи са ограничени: извън кръговете има много неизвестни - и на мене, и на вас. Обиколката на голямата окръжност, т.е. моите знания, е по-голяма от тази на малката - следователно и границата на моите знания с неизвестното е по-голяма от вашата. Всъщност, именно от тук идва и съмнението ми.
Оценка 0 от 0 гласа
Московчанин продава резачка за дърва "Хускварна" на чукчи и я хвали: - Страхотна резачка, реже без проблеми между 30 и 40 кубика дърва на ден! Чукчата ентусиазиран купува резачката и заминава за Чукотка. След седмица се връща при московчанина и недоволен му казва: - Дай си ми парите и си вземи скапаната резачка. Не става. 30-40 кубика. Аз едвам със зор 20 кубика стигам. Московчанинът го придумал поне да я изпробват. Отишли в гората, московчанинът дръпнал ръчката и машината заработила. Чукчата се облещил и изревал: - А-а-а! Тя се включвала!!!
Оценка 5 от 1 гласа
Руснак се връща от Испания. Започват да го разпитват: - Разкажи, как беше там? Къде ходи, какво видя? - Ами, бях в Испания, въобще, Испания видях... - А на корида, беше ли? - Естествено, бях и на корида... - Е, как е коридата? - Ами, значи, отивам на стадиона - сто хиляди човека и всичките испанци. Всичките едни, абе, спокойни... Излиза тореадорът, такъв строен, красив, в специален костюм, въобще един такъв спокоен, спокоен. Извеждат бика, един такъв здрав, красив, абе въобще един спокоен, спокоен... И защо му трябваше на тореадора да му показва нашето знаме...
Оценка 0 от 0 гласа
Червената шапчица, Дан Симънс - Как се казваш? - попита полковник Канис Лупус, когато напуснаха старата къща с полусрутена мансарда и закрачиха из мъртвата гора. - Гарнет, - рече сънят му, - или Ръбикъп, както повече ти харесва. - Гарнет, - прошепна Канис. Погледна нагоре и видя две малки слънца, които се издигаха в синьо-зелено небе. - Това Хиперборей ли е? - Да. - Как се приземих? Със задържащо поле? Или парашутът все пак се отвори? - Клонките на кленовете те поеха в последния момент. - Нищо не ме боли. Никакви рани ли нямах? - Погрижих се за това. - Какво е това място? - Полянката край къщата на баба ми. Изоставена е преди повече от сто стандартни години. Отвъд този хълм се намират Гробниците на Ловците на Изгубеното Време. Ела! - рече Гарнет-Ръбикъп. Мъртвата гора завършваше в пустиня. Фин пясък се плъзгаше из море от приведени сенки, една от които трябва да беше Господарят на Болката…
Оценка 0 от 0 гласа
Реклама — Зона 3 (728x90)

Да управляваш много хора е същото, като да управляваш малко – въпрос на организация. - Сун Дзъ