Срещат се две самотни приятелки и споделят житейски опит. Едната казва: - Аз добре се приспособих. Поканвам мъж на гости, той ми носи шампанско, цветя, бонбони и прочие. Добре си изкарваме вечерта. Под леглото си съм монтирала бутон, свързан със звънеца на входната врата. И в момента, в който си легнем в леглото, аз го натискам. Чува се звън, и аз изплашено викам: "Мъжът ми се прибира!" А гостенинът изскача с дрехите под мишница през прозореца. Посмели се приятелките и се разотишли. След половин година се срещат. Този път разказва другата: - Реших да направя като теб. Тъкмо си легнахме, натискам бутона и крещя: "Мъжът ми се прибира!", а пичът - ХОП! - и се парализира. Половин година вече лежи вкъщи, вчера каза първите си думи. - Какви? - Къде е мъжът ти, кучко? Младеж води приятелката си на ресторант. Виждайки високите цени в менюто казва: - Какво ще иска да хапне моята дебеланка? - Къде ли изчезна нашият съученик Паздерков? Не съм го виждал цяла вечност. - Е как, не знаеш ли... Купи си кола и след месец и половина почина. - При катастрофа ли? - Не. Умря от глад. Жена се оплаква на мъжа си: - Как ми омръзна този живот! Толкова пъти ми се искаше да да умра. Единственото, което ме крепи е, че ти тогава ще се пропиеш и ще вземат децата в интернат. Мъжът я утешава: - Не се безпокой!...Няма да се пропия... Питат кмета: - Играете ли футбол в работно време? - Че в кое друго...