Бащата на Иванчо е на родителска среща. Учителят по физика се оплаква дълго от сина му. Накрая бащата не издържа и казва: - Нищо не мога да направя, господин Петров, Иванчо си е такъв - от едното ухо му влиза, а от другото излиза. Учителят по физика го прекъсва: - Не може да бъде. Звукът не се разпространява във вакум....

Учителката пита Иванчо: - Кой е коренът на думата кокиче? - Луковицата, госпожице.

Пред брачната нощ Иванчо боядисал члена си зелен. - Това пък защо? - Марийка ще попита: "А защо е зелен?" А аз - фрас по мутрата : "Ти къде, развратнице, си виждала други?"

Майкъл Джексън щял да има концерт в София. Иванчо отишъл при него: - Бат Майкъле, имам една молба към теб, понеже съм ти голям фен, да ми дадеш един билет за концерта ти, че са се свършили. - Добре - отвърнал Майкъл - Ето ти билет. - Но искам да е на първият ред, за да мога максимално да се кефя. - Ок, и това е уредено. - Има още нещо - продължил Иванчо - Казвай... - Ами понеже имам много приятели, ще те помоля за да се изфукам пред всички, когато пееш, да спреш за момент и да ми подадеш ръка с думите - ООО Иване, как си стари приятелю? - А-аа това е малко сложно, но ще се опитам, май прекали с молбите... - замислил се Майкъл На концерта Иванчо бил седнал на първия ред, а цялата тайфа назад, приятели, познати и мацки... По време на концерта, както се уговорили, М. Джексън прекъснал песента си и се доближил до Иванчо: - Иванчоо, как си стари приятелю - провикнал се Майкъл по микрофона и му подал ръка. - Аййй, сиктир от тука бе, ти ли ще ми подаваш ръка - отвърнал Иванчо...

Дете казва на майка си: - Мамо, майката на Иванчо му купи компютър за рождения ден, а моя е утре. Майката учудено пита: - И сега какво очакваш? Иванчовата майка да купи компютър и на теб?

Прибира се Иванчо вкъщи, влиза в тоалетната и от вътре по мобилния си телефон звъни на домашния си. Марийка вдига. Иванчо шепти: - Котенце, много те обичам - и изключва. Излиза от кенефа и пита Марийка: - Кой звъня сега? Да не търсиха мен? - Не, една приятелка звънна да пием кафе.

Марийка казала на Иванчо: - Иванчо ела днеска у нас, няма да има никой. Иванчо се зарадвал, облякъл се подобаващо, почукал на вратата на Марийка и то наистина нямало никой.

Учителката пита: - От къде са произлезли хората? Иванчо: - Бог ги е създал! Учителката: - Не е вярно, хората са произлезли от маймуните. Иванчо: - Вашето родословно дърво не ме интересува!

Учителя: - Влак се движи от град А за град Б със средна скорост 60 к/ч, броя на пътниците 324 и дължината на влака е 30 м. Пита се на колко години съм аз? - Иванчо: - Вие г-н учителю сте на 32г. - Браво бе Иванчо, как позна? - Елементарно бе даскал, като задавам такива въпроси на баща ми, той казва че съм полу-идиот, а съм само на 16....

Иванчо тропа на вратата на Марийка посред нощ и вика на пожар. - Марийке, отвори, ще ти кажа нещо важно! Марийка: - НЯМА! Искаш да ма чукаш! Иванчо: - ОТВОРИ, няма да та чукам! Марийка: - Като няма да ма чукаш защо да ти отварям?

Учебен час. Отваря се вратата и влиза ученик. - Защо закъсня? - пита го учителката. - Исках да отида за риба, но баща ми не ми разреши, - отговаря Иванчо. - Твоят баща правилно е направил! - казва учителката, - той ти е обяснил, защо трябва да отидеш на училище? - Да - кима Иванчо,- той каза, че няма да стигнат червеите за двама.

- Здравей, Иванчо! Как е брачният ти живот? - Виси на косъм. - На какъв косъм, бе човече? - На онзи рус косъм, който Марийка намери преди няколко дни на сакото ми…

Час в училище, учителката проверява домашните на децата, стига до Иванчо и го пита: - Иванчо, имаш ли домашно? - Имахме, ама баща ми го изпи!

Иванчо: - Мамо, тате...реших вече сам да живея. Те: - Хубаво, сине... Иванчо: - Куфарите ви са пред вратата!

Вървели по улицата Иванчо и Марийка. Постоянно се разминавали с мъже, които все поздравявали Марийка. Иванчо побеснял от ревност, но сдържано я попитал: - Марийке, какви са тези? - Ами членове на моя кръжок. Повървели още малко и една натокана мацка поздравила Иванчо. Марийка и тя изревнувала: - Иванчо, ами тая ква е бе? - Ооо Марийке, това е кръжочничка на моя член.

В училище: - Иванчо, надявам се, че повече няма да те виждам да преписваш от другарчето си! - И аз се надявам, госпожо!

Учителката пита Иванчо: - Иване, имаше за задача да зарадваш два пъти някой. Ти кого зарадва и как? - Отидох на гости на баба - тя много се зарадва. В неделя си тръгнах - тя още повече се зарадва!

- Иванчо, защо носиш обувки с три размера по-малки от колкото трябва? - Знаеш ли? Жена ми е грозна, немарлива и готви лошо. Синът ми е лош ученик. Тъщата е голяма досадници и крещи постоянно. Единствената ми радост в живота е когато вечер си събувам обувките.

В час. - Деца, съставете изречение, в което да има израза "както си и очаквах..". Добре, кажи Мишо! - Татко замина командировка и ми донесе подарък, както си и очаквах. - Чудесно! Сега ти, Васко! - Вечерта пуснахме захранка за рибите в езерото и на сутринта наловихме много риба, както си и очаквах. - Добре! Иванчо, ти! - Мичето от "б" клас прави чудни свирки... - ВЪН! Напусни класа веднага и утре без родителите да не идваш!!! - Както си и очаквах...

Иванчо се прибира пиян в къщи. Разярена, жена му го удря и крещи: - Ще пиеш ли още, а, ще пиеш ли? Мълчание. Марйка отново го удря и крещи: - Ще пиеш ли още, а, ще пиеш ли? Когото това прозвучава за седми път, той казва: - Добре де, налей тогава...