Събота, 8 август 2026 | Хасково Незначителна облачност 31°
Хасково България Светът Обяви Видео eTV

Студентски

В един блок на първия етаж живял професор по математика, а на втория, точно над него негов студент. Професорът обичал да си ляга рано, а младежът по ранните сутрешни часове. Имал си и ритуал – тръшвал се на кревата си, събувал си обувките и ги хвърлял със замах в двата противоположни ъгъла на стаята. Всичко това ужасно притеснявало професора и той не можел да спи спокойно. Затова взел мерки. Срещнал студента и го помолил да не си хвърля така обувките. Младежът се извинил и се разделили. Прибрал се студентът все тъй късно същия този ден, тръшнал се на леглото и хърлил лявата си обувка. После се сетил какво е обещал и съвсем внимателно поставил другата на пода. След половин час от долу се чува глас: — Хвърли и другата, че да заспя спокйно!
Оценка 0 от 0 гласа
Студент влиза половин час преди края на изпита. Сяда и започва да пише, а изпитващия му казва, че няма да му приеме работата и по добре да си отива и да не си губи времето. Когато изпитното време свършва всички си оставят работите на бюрото на квестора. Идва и нашия човек, а ония му вика: — Нали ви казах да не пишете! Не ви приемам работата. А студента злобно пита: — Вие знаете ли кой съм аз? — Не. Студента мушка листа си между всички други и нагло казва: — Не ви и трябва…
Оценка 3 от 1 гласа
Приели една девойка за студентка в София. На тръгване за столицата майка й казала: - Дъще, да внимаваш много! Защото щом идеш в София, веднага ще се намери някой, който най-напред ще те заведе на кино, после - на ресторант, след това ще те отведе в квартирата си и ще се качи на теб и тогава майка ти ще плаче!... Минали два-три месеца и дъщерята си дошла във ваканция. Майката веднага я попитала: - Дъще, как е по София? - Мамо - отговорила студентката - стана точно така, както ти каза! Веднага, щом отидох в София, се намери един, който най-напред ме заведе на кино, после на ресторант, после ме отведе в квартирата си, но когато поиска да се качи на мен, аз се сетих за твоите думи и си рекох: "Защо да плаче моята майка? Нека да плаче неговата майка!" И се качих аз на него!...
Оценка 0 от 0 гласа
Първи път! Тя: Ще започваме ли? Сигурен ли си, че можеш. Той: Хайде стига де. Отпусни се само, не е кой знае какво. Тя: Абе не е, ама... Той: Е к`во ся, да не кажеш, че те е страх! Е`м искаш е`м... Тя: Бе страх ме е! Глупости! Айде вади там и почвай! Той: Ето с това сега и леко бодвам... Тя: Как леко бе! Я чакай малко, чакай, дръпни се! Искам рязко и бързо. Иначе само боли и нищо не правиш. Хващай сега! Той: Хубаво айде. Много ти знае главата. Готова ли си? Тя: От барем 15 минути. Даже вече изсъхна... айде! Той: Хоп! Ох, ох... чакай, чакай. Боли ли много? Стана ли? Тя: Охх... леле! Дръпни се бе, некадърник. Их начиии... А, май станало. Той: Ма болеше ли те? Тя: Е, малко... ама е супер, ето кръв има... Ма другия път не ми се засилвай от два метра! Той: Хубаво де, ся... не съм го правил преди. Важното е, че стана без много болка. Репликите са между студенти медици по време на упражнение по биология - "Определяне на кръвни групи"
Оценка 0 от 0 гласа
Две студентки от Софийския се разхождат вечер по улицата, едната от приложна математика, другата специалност логика. По едно ереме чули някой да върви след тях. Математичката направила някакви изчисления и казала: - С това темпо ще ни настигне след 30 секунди. Ако се разделим вероятността да хване едната от нас намалява с 50%. На другата й прозвучало логично и се съгласила. Срещат се на другия ден и математичката пита: - Какво стана снощи? - Ти се оказа права, мъжът ме настигна след 30 секунди. - И ти какво направи? - Ами вдигнах си полата. - А той какво направи?! - Той си свали панталините. - И после какво стана? - Е, по пътя на логиката с вдигната пола се бяга по-бързо, от колкото със свален панталон.
Оценка 0 от 0 гласа
а няколко студента много им се приискало момиче. Вървели си те по улицата и видели срещу тях да върви страхотна мадама. Когато се срещнали, я попитали: - Искаш ли да играем на гатанки? Ако не отговориш, ще ти се изредим всички! А ако познаеш, решаваш ти какво да правим. - Добре. Става! Тръгнали те към общежитието, и влезли в стаята на единия от младежите. - Какво е това: мъничко червеничко, с черни точки? - Слон! - Не позна! - и й се изредили всички. - Какво е това: мъничко червеничко, с черни точки? - Слон! - Пак не позна! - и пак минали всички. Минал ден, минал втори, от стаята никой не излизал. Съседите се усъмнили, залепили ухо на вратата и чули: - Моля те, кажи калинка! - Слооооон!
Оценка 5 от 2 гласа
Дискотека. Младеж отива при мацка: - Ще може ли да се запознаем? - Може... Запознават се... Младежа: - Да отидем на бара да изпием по джин с тоник? - Да отидем... Отиват, сядат, пийват. Младежа: - Да излезем да се поразходим? - Да излезем... Излизат. Минава малко време. - Какво ще кажеш да отидем у нас? - Да отидем... Отиват. - Какво ще кажеш да се съблечеш и да легнеш? Мацето се съблича и ляга. Младежът стои нерешително. Мацката: - Какво чакаш? - Честно да ти кажа никога не съм стигал до след джина с тоник...
Оценка 0 от 0 гласа
Реклама — Зона 3 (728x90)

Дори мъртвата риба може да плува по течението - индианска поговорка