Попаднал един мъж на необитаем остров. Гледа - има банани, и риба в реката, от глад няма да умре. Лошото - пълна самота. Изкарал така три месеца. И един прекрасен ден от гората излязла ослепително красива жена. На мъжа му потекли чак слюнките, отива при нея и слага ръка на рамото й, а тя се отдръпва и казва:
- Искаш ли да съм твоя?
Мъжът кима.
- Качи се на палмата и отгоре крещи, че ме обичаш.
Мъжът направил, каквото казала хубавицата, а тя:
- Малко е това, сега си сложи два банана в устата и подскочи тридесет пъти.
Мъжът и това направил, а тя:
- И това е малко. Сега застани надолу с главата.
Мъжът застанал на глава и едвам казва:
- Нека да се запознаем. Казвам се Иван.
- А аз Шизофрения.
Приели една девойка за студентка в София. На тръгване за столицата майка й казала:
- Дъще, да внимаваш много! Защото щом идеш в София, веднага ще се намери някой, който най-напред ще те заведе на кино, после - на ресторант, след това ще те отведе в квартирата си и ще се качи на теб и тогава майка ти ще плаче!...
Минали два-три месеца и дъщерята си дошла във ваканция. Майката веднага я попитала:
- Дъще, как е по София?
- Мамо - отговорила студентката - стана точно така, както ти каза! Веднага, щом отидох в София, се намери един, който най-напред ме заведе на кино, после на ресторант, после ме отведе в квартирата си, но когато поиска да се качи на мен, аз се сетих за твоите думи и си рекох: "Защо да плаче моята майка? Нека да плаче неговата майка!" И се качих аз на него!...