Неделя, 9 август 2026 | Хасково Незначителна облачност 31°

Разни

Предприсъединителен фолклор Дядо и внуче хайдушка балада Я надуй, дядо, кавала, след теб да викна, за запея, че какъвто ни е хала - живота стана епопея! Да пея, дядо, и да плача, за миналото наше, славно, когато имахме водачи и живеехме нормално. След туй, дядо, какво стана? Сякаш чума ни налегна - слезнаха ония от балкана, работата се затегна. Кешким, да бяха си стояли по върхове и по чукари и още мандри те обрали преди да станеме другари. Мина се какво се мина, друга напаст ни налегна - както мислеха мнозина: демокрация ненагледна! Свириш, дядо, кавал плаче, плаче жално и нарежда: демократа имот влачи и народната надежда. Де да беше в турско време, всеки би викнал: Обира! Но сега си кротко дреме, щото се приватизира. Свири, дядо, да възпеем и най-новата управа, че дордето ний немеем, тя ни дои като крава. Няма, дядо, харамии, липсват и воеводи, всеки в дупката се крие - дебне за изгоди. Всенародната дружина вкупом, дядо, се спомина!
Оценка 0 от 0 гласа
Влиза един човек във фризьорския салон и сяда на стола. Фризьорът го пита: - Как да ви подстрижа? - Ами, от ляво - много ниско, почти голо. Отдясно - по-дълго, ама на вълни. На врата - на степени. Отгоре на главата косата да стърчи във всички посоки, а точно на средата една дупка, колкото монета от 5 стотинки. Фризьорът го гледал, мислил и накрая казал: - Братле, аз така не мога. Другият скочил от стола и взел да го налага: - Не можеш, а? Не можеш... А миналия път как можа?
Оценка 0 от 0 гласа
По улицата минава девойка с огромен бюст. Към нея се приближава мъж: - Момиче, може ли да те ухапя за гърдите? - Махай се, простак! - Е поне за 100 лв. - Не! - Хайде за 1000. - Махай се, - казала девойката, но по-колебливо. - Хайде за 5000 лв. Помислила девойката 5000 лв. за нищо... - Добре, нека да се скрием отзад. ...Сваля си блузата, мъжът почва да гали и мачка гърдите й, и така няколко минути. Момичето не издържа: - Е хайде, хапи бързо, какво чакаш? - Ааа не, много ми е скъпо!
Оценка 0 от 0 гласа
В една психиатрична болница винаги за последния болен, който отивал за храна нямало ядене. Главният лекар решил да провери как стоят нещата и разпоредил в негово присъствие храната да се раздава поименно. Започнали: Хитлер, Сталин, Наполеон и т.н. докато се появил един болен с две чинии в ръце и казал на готвача: - Аз съм Кирил и Методий. Готвача се обърнал въпросително към главния лекар, който му казал: - Дай храна и на двамата та те написаха българската азбука.
Оценка 0 от 0 гласа
Реклама — Зона 3 (728x90)

За да постигнеш нещо в живота, представи си, че вече го имаш. - Ричард Бах