Ето как си представям кучетата, когато лаят през нощта: КУЧЕ 1: ХЕЙ! Аз съм куче! Има ли други кучета наоколо? КУЧЕ 2: Да! Аз също съм куче! КУЧЕ 1: Супер! Аз съм куче и ям храна! КУЧЕ 2: Аз също ям храна! Имаме толкова много общи неща помежду си! КУЧЕ 1: Акаш ли? Аз акам! КУЧЕ 2: И аз също! КУЧЕ 1: Аз имам хора! Имаш ли хора? КУЧЕ 2: Да! Имам! В момента спят! КУЧЕ 1:Наистина ли?! Моите хора също спят! КУЧЕ 2: Хайде да изпеем една весела песен за нашите спящи хора! КУЧЕ 1: Хайде! Да започваме! *започва адско виене* В полицията нахлува разтревожен мъж: - Жена ми изчезна, моля ви да я намерите! - Опишете как изглежда? - Пълничка, с рядка коса, малко кривогледа... - Господине, няма нужда да я търсим - такива сами се връщат. Направих си първата татуировка и наистина болеше. Мисля си за следващата, ако въобще се престраша, да сложа по-хладка вода. Баща казва на малкия си син: - Мишо, излез навън да видиш дали чистачките на колата са на мястото си. Детето се прибира щастливо: - Спокойно, татко! Колата я няма, но чистачките са на тротоара! Учителят: - Превърнете изречението "Конят бяга" във въпросително. Иванчо: - Бяга ли конят? Учителят: - Правилно. А сега го превърни в повелително. - Дий!