Четвъртък, 13 август 2026 | Хасково Незначителна облачност 31°
Хасково България Светът Обяви Видео eTV

Всички категории

Иванчо и Марийка на купон у тяхен приятел.Ядене,пиене,танци,шоу.Иванчо зацапал малко свещите,но не изпуска Марийка от око,щото знае колко много я хапят гащите.Да,ама не!По едно време стопанина и Мимито изчезнали някъде.След 30-тина минутки двамата се връщат.Иванчо пита: Къде изчезна бе,муци? Заболя ме главата и домакина ми даде някакви капки от домашната аптечка. Мина ми главоболието.. К’во няма да ти мине,като гледам,че домакина даже не си е дръпнал ципа на аптечката..
Оценка 3 от 1 гласа
Умира протестантски свещеник и се отправя към рая. Чука на вратата, представя се, но там не го очакват. Служителите на Св. Петър тръгват да проверят има ли го в компютъра. Докато пасторът чака, умрял шофьорът на градския рейс и в рая и всички го приветстват: "Добре дошъл, чакаме ви!” Пасторът е възмутен: - Този шофьор е пияница и винаги груб с пътниците. На какво основание го приемате в рая, а мен - не? - Знаем, но докато вие проповядвате в църквата, всички спят, а той като шофира, всички в рейса се молят горещо.
Оценка 0 от 0 гласа
Разговор между две бълхи. Едната много дебела и здрава , а другата слаба и болнава. Дебелата пита слабата: - Защо си толкова отслабнала и болна? - Не питай... Ами живея в мустаците на един диригент и е много проветливо място. Постоянно съм на течение. Пък и няма нищо за ядене. Ами ти как го правиш това - да си толкова добре? - Направи като мене. Аз живея между краката на една балерина. Много добро място. Сухо, топло, парфюмирано, изобщо няма никакво притеснение. След седмица двете бълхи пак се срещат и пак е същото положение. Дебелата пак пита слабата бълха: - Какво става сестрице, нали ти дадох съвет? - Остави. Послушах съвета ти и тъкмо отидох и бях много изморена и реших да поспя. Заспах. - И какво? - Ами как какво - сутринта пак се намерих в мустаците на диригента.
Оценка 4.5 от 2 гласа
Реклама — Зона 3 (728x90)

Високите постове правят големите хора още по-големи, а малките хора - още по-малки. - Жан дьо Лабрюйер