Събота, 8 август 2026 | Хасково Незначителна облачност 31°
Франция. Шеф със секретарката си пътуват с кола. По някое време колата се поврежда. Шефът си мисли: "Като шеф, съм длъжен да извикам пътна помощ, като мъж съм длъжен сам да оправя повредата." Слиза и се пъха под колата. Секретарката: "Като жена, съм длъжна да остана в колата. како секретарка, аз съм длъжна да съм с шефа." Слиза и се пъха под колата. Минава наблизо полицай: "Като французин и мъж, съм длъжен да мина все едно нищо не става тук, но като полицай, съм длъжен да им кажа, че са им откраднали колата отдавна."
Разни 1,601 прегледа
Следващ →

Още вицове

- Почнах да ползвам вече интернет-банкиране! - И как е? - Супер! Логвам се с моя номер и парола и избирам теглене на 100 лева и натискам "изпълни". - И какво?! - И излиза съобщение: "сложете хартия в принтера и натиснете "Печат"! Мили сине, Тъгуваме по теб. Много ни е тежко откакто си в затвора, няма кой да изкопае лозето, няма кой да засади картофите Мила мамо, И вие ми липсвате. Лозето по-добре въобще не го копайте, че за това, дето ще го намерите ще ми лепнат поне още 20 години, че и вас ще ви вкарат при мене Мили сине, С писмото ти дойдоха някакви полицаи. Изкопаха цялото лозе, нищо не намериха. Мила мамо, Каквото можах да направя оттук - направих. Засадете си картофите сами! Чапай и Петка отиват за риба.Чапай отишъл да вади червеи щото свършили.Докато го нямало Петка хванал златната рибка.Тя му казала - Ще ти изпълня три желания ако ме пуснеш.тя му изпълнила две и Петка решил да остави едното на Чапай,а той се обажда от храстите:Петка да та ебат 300 бика,тука няма червеи!!! Един програмист перял килима на мишката.Приятелят му го заварил и го пита: -Абе ти луд ли си,що переш подложката?!? -Инсталирах си Win 2000... -И кво? -Мишката се изпoвръща! Колеж за програмисти. Преподавателят е много нервен. - ...Нашият колеж не само дава отлично образование, но и спасява хиляди човешки животи! - ?! - Защото вие, тъпанари такива, се учите тук, а не в медицинския!
Реклама — Зона 3 (728x90)

Обичам да пътувам, но мразя да пристигам - Алберт Айнщайн