20 °C
Крадец влиза в една къща и почва да краде. Един глас му каза в тъмното:
- И аз те гледам, и Исус те гледа!
Тоя светка фенера и гледа некъв папагал. Вика му:
- Кои си ти, бе?
Папагалът отговаря:
- Аз съм Методий.
Крадецът го пита:
- К’во е тва име за папагал?
А папагалът:
- То и Исус е странно име за доберман, ама те го е зад тебе!
Животни
1,909 прегледа
Следващ →
Още вицове
В една килия с три легла има двама затворника. Един ден надзирателят им казва:
- След малко ще си имате нов съквартирант.
Първият коментира:
- Това е жена ми понеделник, сряда и петък.
Вторият добавя:
- И моята вторник, четвъртък и събота.
След около половин час надзирателят докарва новият затворник, здрав едър мъжага. Той се настанява удобно и казва на досегашните обитатели:
- Здравейте бебенца, аз съм вашата майчица и ще ви храня. И понеже цицката е само една, ще бозаете на смени.....
Държавен чиновник към посетител:
- Аз все ви казвам "Елате утре!", а вие все ми идвате днес!
Чапаев и Петка се покатерват на много високо дърво. Клонът под Петка се счупва и той пада.
- Ей, жив ли си?
- Жив съм.
- Краката, ръцете, главата здрави ли са?
- Здрави са.
- Защо не се качиш пак?
- Не мога! Още не съм паднал...
Защо истинската любов никога не е голяма,
защо голямата любов никога не е първа,
защо първата любов никога не е последна!
Няколко студента в края на успешна сесия решили да съберат последните си стотинки и да си закупят алкохол за предстоящия купон. Парите обаче стигнали само за една бутилка водка.
Пред вратата на квартирата, в която ще се състои купонът момчето носещо бутилката я изпуска и тя става на парчета. Всички приятели започнали да се вайкат, да псуват, да се тръшкат - само виновникът стои с ръце в джобовете и си трае. Виждайки това негово поведение другите започнали да го упрекват, че хем ги поканил, хем събрали последните пари, хем счупил бутилката, а сега даже не се ядосва. Тогава виновникът си изважда ръцете от джобовете и показва двата си откъснати ташака с думите: "Зависи кой как го изживява"
Не е важно откъде тръгват идеите, а докъде стигат. - Жан-Люк Годар
