Сряда, 12 август 2026 | Хасково Незначителна облачност 31°

Любими Герои

Руснак се връща от Испания. Започват да го разпитват: - Разкажи, как беше там? Къде ходи, какво видя? - Ами, бях в Испания, въобще, Испания видях... - А на корида, беше ли? - Естествено, бях и на корида... - Е, как е коридата? - Ами, значи, отивам на стадиона - сто хиляди човека и всичките испанци. Всичките едни, абе, спокойни... Излиза тореадорът, такъв строен, красив, в специален костюм, въобще един такъв спокоен, спокоен. Извеждат бика, един такъв здрав, красив, абе въобще един спокоен, спокоен... И защо му трябваше на тореадора да му показва нашето знаме...
Оценка 0 от 0 гласа
Червената шапчица, Дан Симънс - Как се казваш? - попита полковник Канис Лупус, когато напуснаха старата къща с полусрутена мансарда и закрачиха из мъртвата гора. - Гарнет, - рече сънят му, - или Ръбикъп, както повече ти харесва. - Гарнет, - прошепна Канис. Погледна нагоре и видя две малки слънца, които се издигаха в синьо-зелено небе. - Това Хиперборей ли е? - Да. - Как се приземих? Със задържащо поле? Или парашутът все пак се отвори? - Клонките на кленовете те поеха в последния момент. - Нищо не ме боли. Никакви рани ли нямах? - Погрижих се за това. - Какво е това място? - Полянката край къщата на баба ми. Изоставена е преди повече от сто стандартни години. Отвъд този хълм се намират Гробниците на Ловците на Изгубеното Време. Ела! - рече Гарнет-Ръбикъп. Мъртвата гора завършваше в пустиня. Фин пясък се плъзгаше из море от приведени сенки, една от които трябва да беше Господарят на Болката…
Оценка 0 от 0 гласа
На кръстовище в огромен джип се врязва черна волга с тъмни стъка. От джипа излиза яка мутра с бухалка и започва да удря волгата по фаровете, по предния капак, страничните огледала и накря чупи предното стъкло. Стъклопо се разбива на малки парченца, а зад волана на волгата седи командващият на баретите. Мутрата застива и после казва: - Опаааааа, господин генерал, аз тука чукам, чукам, никой не ми отваря за да си платя за аварията.....
Оценка 0 от 0 гласа
Веднъж Орлов преяде с мачкан грах и умря. А Крилов, като научи това, също умря. Спиридонов пък си умря просто така. А жената на Спиридонов падна от бюфета и също умря. Децата на Спиридонов се удавиха в езерото. А бабата на Спиридонов се пропи и тръгна да скита. А Михайлов престана да се реши и хвана кел. А Круглов нарисува жена с камшик в ръка и се побърка. А Перехрьостов получи с телеграфен запис четиристотин рубли и така си вирна носа, че го изгониха от работа. Хубави хора, а не могат да си стъпят здраво на краката.Даниил Хармс 22 август 1936 година
Оценка 0 от 0 гласа
Реклама — Зона 3 (728x90)

Никой не полудява по-бързо от нормалния човек. - Тери Пратчет