Двама мениджъри си говорят. Единия пита другия: - Ти как успяваш така добре да управляваш персонала си, такава дисциплина, толкова работливи! - Уча се вкъщи. - Какво четеш? - Нищо, само наблюдавам жена ми. В болницата на съседни легла лежат гипсирани борец и някакъв дядка. Говорят си кой как е попаднал там. Дядката: - Ами сина ми работи в автосервиз, та ми сложи турбо-двигател на трабанта. И оня ден си бича по магистралата, изпреварвам някакъв мерцедес, а насреща - камион. И прас... челно. А ти? - Ами карам си с мерцедеса по магистралата и гледам - някакъв трабант ме изпреварва. Викам си - сигурно съм спрял. Отварям вратата и слизам... Два скелета решили да покарат кола. Тъкмо се качили, единият изкочил от колата, върнал се кам гробището и след малко се качил отново в колата с надгробната си плоча под мишница. Другия скелет учудено го попитал: — За какво ти е този тежък камък, бе? — Аааа… аз без документи не шофирам! "Най-несправедливото нещо в живота е начина по който свършва. Егати, животът е труден. Отнема голяма част от времето ти. И накрая какво получаваш? Смърт! Какво е това, някаква премия? Мисля, че жизненият цикъл е обърнат наопаки. Първо би трябвало да се умира, да се отметне това от графика. След това отиваш да поживееш в старчески дом. Оттам те изритват, защото си прекалено здрав. Отиваш и си получаваш пенсията. След това, при започване на работа, за възнаграждение получаваш златен часовник на първия работен ден. Работиш 40 години, докато станеш достатъчно млад, за да се наслаждаваш на пенсионирането. Пиеш, веселиш се и се подготвяш за гимназията. Стигаш до началното училище, ставаш дете, играеш си, нямаш отговорности, ставаш бебе, после влизаш обратно, прекарваш последните си 9 месеца в луксозна обстановка с централно отопление, джакузи, румсервиз на почукване, и накрая свършваш като оргазъм. Амин!" Между боксьори: - А аз след нокаут пък мога да гледам 3D филми без очила.