- Докторе, накарахте ме да си покажа езика, а дори не го погледнахте! - Това беше единственият начин да замълчите, госпожо... Превод на поема написана от един африкански "Шекспир" Скъпи Бели Приятелю, Ето някои неща, които ти си длъжен да знаеш: Като се раждам, аз съм черен. Като израствам, аз съм черен. Като ходя под слънцето, аз съм черен. Когато ми е студено, аз съм черен. Като ме е страх, аз съм черен. Като съм болен, аз съм черен. Като умра, аз все още съм черен. А ти, Бели Приятелю, Като се раждаш, ти си розов. Като растеш, ти си бял. Когато си под слънцето, ти си червен. Като ти е студено, ти си син. Като те е страх, ти си жълт. Като си болен, ти си зелен. Когато умреш, ти си сив. И имаш още нахалството да ме наричаш "ЦВЕТЕН"! В Бургас. - Защо сте толкова печален, съседе? - Семейството ни беше постигнато от самолетна катастрофа. - Какво говорите? Кога? Как? - Сноши се приземи самолет, с който роднините на жена ми пристигнаха за да прекарат у нас двуседмичния си отпуск. Стои новобранец катаджия на кръстовището, спира кола, глобява шофьора… Оня му подава няколко банкноти. Катаджията гледа петолевките и почва да си мърмори на глас: - Пет и пет - десет, три по две - шест… От радиостанцията на колана му се чува гласа на началника му: - Иванов! Поставен си на този пост да делиш и изваждаш, не да събираш и умножаваш! Назначават секретарка. Показват и работното място. — Ето Вашето бюро! — Хубаво! — Ето Вашия компютър! — Хубаво! — Ето я и кафемашината! — Хубаво! — А Вие други думи знаете ли? — Секс. — Хубаво!!!