Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк
- Ела при мен - каза вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.
- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.
Една блондинка карала трабантче и слушала радио. Изведнъж радиото се развалило и тя спряла за да го оправи, но гърдите и се долепили плътно до стъклото.
През това време от там минал един пияница и казал
- Госпойце, госпойце! Колкото и да го кърмити туй трабантчи, то на мерцидес няма а стани!