- Не се вълнувайте, -успокоява докторът млада жена, която започва да ражда в купето на влака, - аз четох, че преди година една жена е родила даже на спирката на автобуса! - Това бях аз, докторе. Върви си вълка през гората и по едно време чува шумолене в храстите. Поглежда и какво да види? Заека е@е една мъртва кокошка. - Абе зайо, как може да правиш такива работи в мойта гора бе. Изчезвай веднага и ако те видя още веднъж ще те пребия. След няколко дни вълка си върви пак през гората и по едно време пак чува шумолене в храстите. Поглежда и гледа пак заека е@е този път една умряла сърна. - Леле зайо, аз предупредих ли те бе? - Ама аз ... - Няма аз бе, казах ли ти да не правиш такива неща в мойта гора бе? За последен път те предупреждавам. Следващия път направо ще те убия, няма да се разправям повече с тебе. След няколко дни върви си вълка пак през горта и пак чува шумолене зад един храст. Поглежда и пак заека е@е този път мъртва мечка. Скочил веднага върху него и го хванал за врата, а заека: - Ей сега мърдаше бе, досега мърдаше ... Много си хитра, майка ти да не е лисица?! Дъбстеп — това е подсъзнателно тъгуване на младото поколение по шумовете на работещия завод. Напушила се жабата, плува си в езерото и среща бобъра: - А, бе Жабо, какво правиш? - Махи, Бобър, напуших се и ми е много яко. - Е-е-е, ще може ли и аз? - Няма проблеми, само да не забравиш, като си дръпнеш, да задържиш преди да изпуснеш. - ОК, ще задържа. Дръпнал си бобъра и се понесъл по водата, но както си се носел, се блъснал в хипопотама. - Гледай къде плуваш, бе! Не ме ли видя? - казал хипопотама. - Sorry, друже, ама с жабата се напушихме и сега ми е супер яко. - Е-е-е, дали ще може и аз да се напуша? - Е, ми сигурно?! Ходи при жабата, тя ще ти даде. Тръгнал хипопотама и скоро намерил жабата, но точно преди да я попита, тя го погледнала ужасено и започнала да крещи: - Какво правиш, бе бобър!?! Изпуска! Изпускай!