Шотландец седи в бара пред бутилка уиски и си говори сам: - Ето тази мелница я построих аз. Сам, със своите ръце мъкнах камъните. И какво, нарича ли ме някой - "МакФерсон строителя на мелници"? Не-е-е! Ами тази градина, кой я засади? Всяко дръвченце, всяко храстче... И нарича ли ме някой - "МакФерсон - градинарят"? Не-е-е! А този мост, над реката... И нарича ли ме някой - "МакФерсон - мостостроителят"? Не-е-е! Обаче, само веднъж да ме видят с една овца как я... Иванчо пита учителката си: - Госпожо, коя от двете жени на пейката долу, дето ядат сладолет е омъжена? Тази, която го смуче, или тази, която го ближе? - Която го ближе - отговорила госпожата. - Харесва ми оговорът Ви, но омъжена е тази в ляво, с халка на безименния пръст... Бай Славчо разказва за първия си път: "Бях 13 годишен, нашите ме изпратиха на ученически лагер. Там се запознах с една мадама, тя беше най-много годинка по-малка от мене. Вечерта се натискахме зад столовата. Дори се опитах да й пусна език, почти се получи. На другия ден тя взела, че разказала на приятелките си, те на дружинните, а те взели че се обадили на родителското тяло на мацката. Баща й пристигна точно след час и половина и като ме подгони... Прескочих оградата и се втурнах в гората, ама и той по мене, упорито копеле се оказа, поне 5 км ме гони, но му избягах. Късно вечерта посмях да се прибера в лагера. Девойчето ме чакаше, за да ми се извини. Каза, да не се сърдя на баща й, че с него много ще се харесаме, бил треньор по лека атлетика. Явно съм му направил добро впечатление." Народно поверие: ако набираш телефонен номер на калкулатора - значи днес е петък. - Какво умеят да правят блондинките най-добре за вечеря? - Резервация.