Събота, 8 август 2026 | Хасково Незначителна облачност 31°
Във влак пътували лисицата, вълка, и други горски животни. По едно време влиза зайчето с една бухалка и пита: - Има ли тарикати? Всички мълчат и зайчето казало: - Дайте тогава по 2 лв. След малко се върнало пак и попитало: - Има ли тарикати? Пак мълчали всички. - Тогава дайте по 2 лв. Така няколко пъти, но на животните им писнало и когато дошло пак вълка станал и извикал: - Има тарикати. Тогава зад заека се показал лъва и казал: - За тарикати по 4 лв.
Животни 3,378 прегледа
Следващ →

Още вицове

Пpистига японец в София. Посрещачите го питат: - Трябва ли ви преводач? - Hе, не трябва! Аз зная десет хиляди бъльгарска дума! - гоpдо отвръща гостът. - Всичко е тук... (почуква с показалец по челото си) - в гъжа! Госпожата в училище: - И такааааа, деца, какво полезно нещо направихте през лятната ваканция? Всички един през друг почнали да докладват: кой предавал вторични суровини, кой помагал в селското стопанство, кой изчел всички книги по училищния списък... А Иванчо напъва ли, напъва с вдигната ръка. - Кажи, Иванчо? - Аз спасих Марийка от изнасилване! - Как, бре Иванчо? - ПРИДУМАХ Я. На 23 февруари, отбелязвайки деня на Съветската армия, Щирлиц се напи като дърво, след което облечен в униформа на майор от НКВД, с наган и гола шашка в ръка, цяла нощ обикаля около сградата на Гестапо, крещейки: - Еб, Вашу мать! ...и едва на следващия ден, той със свито сърце осъзна, колко близко е бил до провала... Влиза една мутра в книжарница и пита: - Имате ли книги? - Имаме - това, което виждате, са книги. - Браво! Дайте ми четири! - Някакво по-леко четиво ли? - пита продавачката. - Абе давай к’вото има. Аз съм с джипа. Седят трима приятели на бира. Единият се оплаква: - Аз само три дни в месеца успявам да си говоря нормално с тъщата. - А аз само два - жалва се другия. - Пък аз нямам проблеми - казва третия. - Е как така?!?! - питат в един глас другите двама. - Ами нямам тъща...
Реклама — Зона 3 (728x90)

Да вярвам, че съм вечен е нелепост. / Безименна изгрява утринта... Но моята любов е моя крепост, / която ме сродява с вечността. - Георги Константинов