20 °C
В бара.
- Жалко, че те няма днес...
- Как да ме няма! Ето ме! Седя си до теб!
- Не... Няма те!
- Ама какви ги говориш! Ето ме!
- Искаш ли за пет кинта да ти докажа, че те няма?
- Хайде де!
- Значи, нали не си в Париж?
- Не.
- И в Ню Йорк?
- Не.
- И в Гватемала не си!
- И в Гватемала не съм.
- Значи си някъде другаде!
- Значи съм някъде другаде.
- Щом си някъде другаде, значи не си тук. Така ли е?
- Май че...
- Дай пет кинта!
- Няма!
- Що?
- Нали ме няма тук...
Разни
1,806 прегледа
Следващ →
Още вицове
Ърнест Хемингуей
Майката влезе. Тя постави на масата кошница. В кошницата имаше мляко, бял хляб и яйца.
- Eто - каза майката.
- Какво - попита Червената шапчица.
- Ето това - каза майката - Ще го занесеш на баба си.
- Добре - каза Червената шапчица.
- И си отваряй очите - каза майката - Вълкът.
- Да.
Mайката гледаше как дъщеря й, която всички наричаха Червената шапчица, защото винаги ходеше с червена шапчица, излиза; и гледайки излизащата си дъщеря, майката помисли, че е много опасно да я изпраща сама в гората; и освен това тя помисли, че вълкът беше започнал отново да се появява насам, и като помисли така, тя усети, че започва да се тревожи.
Клиент към продавачка:
- Вчера пазарувах при вас и вие сгрешихте с десет лева.
- Вече е късно, трябвало е още вчера на касата да ми кажете!
- Е, извинете, тогава ще ги задържа...
В графата "членове на семейството" написа:"освен мен, останалите са жени".
Една блондинка заминала на гурбет в чужбина, но след известно време й станало мъчно за майка й, но нямала пари, за да й се обади. Решила да иде в пощата и да помоли който е там на работа да и разреши да се обади. Там работел много млад ерген. Тя го помолила и той и казал че ще може само ако иде с него в другата стая.
Там той си свалил гащите и и казал:
- Давай!
Тогава блондинката започнала да вика:
- Ало, ало, ало, мамо, чуваш ли ме добре?...
Прекарвате много време в интернет, ако за вас, за да разкажете виц означава Ctrl+C & Ctrl+V
Да заминеш - ето една дума, която твърде рядко бива осъществена на дело. Думите не бива да се мечтаят, а да се живеят. -Фредерик Бегбеде
