20 °C
Разкопават новооткрита пирамида и се оказва, че фараонът вътре е жив.
Първият му въпрос към втрещените археолози бил:
- Абе Лили Иванова още пее ли ?
Любими Герои
3,244 прегледа
Следващ →
Още вицове
Осмокласничка се прибира от училище и разказва на майка си:
- Днес в училище идва гинеколог, прегледа всички. Оказа се, че в нашия клас има само едно девствено момиче.
- Надявам се че това си ти?
- Не, мамо, това е нашата учителка.
Един човек, както си вървял из парка, видял човек, който се бил качил на една топола и ядял нещо.
- Какво правиш на тая топола, бе?
- Ям круши!- отговорил му той.
- Какви круши на тая топола?
- Нося си ги бе, идиот!
Българ чете статистика във вестник, че на всеки един час в Ню Йорк един човек е блъсван от кола. Българ си мисли:
— Горкият човечец…
Един човек си седял на една пейка и гледал тъжно. През това време мина един мъж и попитал човекът на пейката защо е тъжен. Човекът му казал да седне и ще му каже. Мъжът седнал. Тогава човекът му казал:
- Проблемът е, че пейката е прясно боядисана...
Събрали се всички органи на тялото, за да изяснят кой от тях е най-главният.
- Аз съм главна - казала главата - управлявам всички системи, и без мен нищо не може да стане.
- Главна трябва да съм аз - казала кръвта - аз циркулирам из цялото тяло и доставям кислород, без мен сте за никъде.
- Аз съм главният - казал стомахът - преработвам храната и давам на всички ви енергия.
- Ние сме главни - казали очите - ние позволяваме на тялото да отиде където трябва.
- Аз съм главният - казал задникът - аз изхвърлям фекалиите от тялото.
Другите органи се изсмели и започнали да се подиграват на задника.
Задникът се обидил от такова отношение и тихо се затворил.
След няколко дена главата почнало ужасно да я боли, очите почнали да сълзят, стомахът се надул, а кръвта почнала да става токсична. В един хор всички органи признали, че задникът е най-главен!
Извода от историята? Независимо, че всичката работа я вършат другите, командва като право задника.
"Най-горчивата истина е по-приятна от най-приятното заблуждение." Захарий Стоянов
