Върви си Кума Лиса по горската пътечка. Изведнъж от най-гъстия храсталак се чува:
- Ко-ко-ко-о, куткудяк...
- Пипнах ли те! - извикала лисицата и скочила в храстите. Храстите се поразмърдали и после всичко утихнало. След известно време излиза от храсталака Кумчо Вълчо, закопчава си "дюкяна" на панталоните и си мърмори:
- Брей! То било хубаво да знаеш чужди езици...
Днес излязох от къщи и срещнах съседката, която страшно много ми харесва, и тя ме погледна и ми се усмихна! Да, определено ми се усмихна! Това беше такова зареждане с позитивна енергия, че пътувайки за работа, аз греех направо. И даже хората по улиците ми се усмихваха, чувстваха моето настроение. Пристигнах в работата, а Генко ми каза:
- Така ли ходиш по улицата? Вдигни си ципа!