Червената шапчица, Хорхе Луис Борхес
Червената шапчица имаше шапка, която се намираше в сфера, която
всъщност бе библиотека, чийто точен център пак бе която и да е шестоъгълна галерия. Във всяка галерия имаше по 5 девици на стена с по 32 наредени червени малки шапки на всяка лавица. Обаче сферата бе (и е) с окръжност, абсолютно недосегаема, и е безкрайно число несъответствия, които следват от бъдещата вечност на света. Подозира се, че дори и хората да изчезнат, то Шапчицата-сфера ще продължи да съществува: осветена, безкрайна, съвършено неподвижна, изпълнена с шапчици (5 х 32 х безкрайност), безполезна, нетленна, трескава. Разклоняваща се.
Скачат двама парашутисти, единият - старо печено куче, вторият - новобранец, целият разтреперан от страх. По едно време старият потупва новобранеца:
- Новобранка, искаш ли ябълка?
- Каква ябълка те прихвана!?! Аз умирам, той ябълка ми дава!
- Заек, вземай ябълката и не се обяснявай!
Новобранецът взел ябълката. След малко старият пак го потупва:
- Новобранка, искаш ли ябълка?
- Стига вече с тези ябълки! - изскимтял новият, но взел ябълка - да не обиди старото.
След малко старият пак го потупва:
- Новобранка, искаш ли ябълка?
Младокът подскочил:
- Стига с тези ябълки! От къде ги взе точно сега?
- Как от къде! От твоята раница...