Имало едно време една блондинка. Тя имала два коня, но не можела да ги различава. За това един ден блондинката отишла при своята съседка за съвет. - Сложи някакъв белег на ушите им - казала съседката. На следващият ден обаче блондинката отново отишла при съседката си и казала: - Вчера сложих белег и на двата коня и сега пак не мога да ги различа един от друг. - Тогава отрежи опашката на единия кон малко по-къса от опашката на другия. На следващият ден блондинката пак потърсила съвет: - Пак направих това, което ми каза, но днес опашките и на двата коня са еднакво дълги и пак не мога да ги различа един от друг! - Ами, тогава измери ги - може би единият кон е малко по-висок от другия - предположила услужливата съседка. - Ти си права - черният кон е по-висок от белия! - Войници, какъв е вашия дълг като отидете на бойното поле? — Да умрем за родината другарю Генерал! — Грешка войници, трябва да накарате враговете да умрат за тяхната родина. Говорят си французин, американец и българин. Французинът казва: - Аз обичам, когато вървиме с жена ми и аз съм я прегърнал, да мога да си сложа ръката на кръста, ама не ръката ми да е толкова дълга а талията и да е толкова малка. Англичанинът казал: - Аз обичам когато моята приятелка язди кон краката и да опират в земята, ама не коня да е толкова късокрак, а краката на жена ми да са толкова дълги. А българинът казал: - Аз обичам когато излизам за работа да плесна жена ми по задника и като се върна той още да се тресе, но не задника й да е толкова голям, а толкова да е работното ми време. Всичко на този свят се гради на някакъв интерес. Няма вечни приятели, има вечни интереси. Дори любовта - това възвишено чувство не е нищо друго, освен насочен интерес. Когато интересът е взаимен, тогава казваме, че любовта е споделена. Когато любовта умре - това означава, че просто интересът престава да съществува и/или се пренасочва на друго място. Древногръцка мисъл Трудът е песен, но някои друг да я пее!