Петък, 7 август 2026 | Хасково Незначителна облачност 31°
Червената шапчица, по Йордан Радичков - Ще седна и ще го убия този вълк, драги ми господине. Да не ми е името Спиридон, ако не го убия. - Ще го убие! - говореха ловците. - Лани сума вълци дойдоха от Турно Мъгурели и от други места. Имаше и да убиваш, и да гониш, и пак да останат. А тоя взе, че ги уби всичките. А вълците от своя страна взеха, че умряха. А вълкът беше седнал и шиеше на една шевна машина "Сингер", има такива машини, та като го види ловецът да си рече: "Брей, то не било вълк, мамка му вълча, а баба Спиридоница". Да рече тъй и да си иде.
Любими Герои 3,704 прегледа
Следващ →

Още вицове

- Бих искал да се оженя за Вашата дъщеря. - А достатъчно ли сте обезпечен, за да издържате семейство? - Мисля, че да. - Хубавичко си помислете, все пак ние сме 5 човека. Мечо Пух си вървял сред гората, като влачел Прасчо след себе си. Тигър го срещнал и го попитал: — Защо си убил Прасчо? — Закашля се свинята мръсна – отговорил той. В Пазарджийска област се играе мачът на сезона.Депортиго Лисичери срещу Скрита Сила Мъдрева.Обаче отборът на Депортиго Лисичери решил да подкупи съдията и му дали 100 лв. Отборът Скрита Сила Мъдрева също решил да подкупи съдията ,но му дали 120 лв. Обаче преди мача съдията събрал двата отбора,върнал на Скрила Сита Мъдрева 20 лв. и казал: -Момчета,мача ще се играе честно - Здравейте, докторе. Струва ми се, че никой не ме обича. - Марш, изрод такъв! С един приятел, подпийнали се качваме в метрото. Пълно е с народ, стоим и се държим за ръкохватката. Срещу нас седи миловидна девойка с котенце в ръцете. Приятелят ми, казва се Васко, с умиление, направо с нямо обожание и нескрит възторг, очаровано гледа спящото зверче. Девойката усеща погледа му, изразяващ широка гама от чувства. Гледат се около минута един друг в очите, в погледите им се чете любов към котките, към всички домашни животни, към всички кучета, и въобще към всичко живо... И тук, без да прекъсва този трафик на чувства, Васил с въздишка пита: - Може ли да я погаля? Девойката леко смутено: - Разбира се... Васил нежно гали... не, не котенцето, а гърдата на девойката (това беше през лятото, блузката й беше тънка, пък и имаше какво да се погали). Девойката почервенява цялата, Васко галантно произнася: - Благодаря… Народът наоколо ляга от смях, а девойката слезе на следващата спирка.
Реклама — Зона 3 (728x90)

Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му.