- Какво казал Бог след като създал мъжа? - Мога и по-добро да направя! Само повърхностните хора съдят за другите по външния им вид. Привечер. Малка уличка. По уличката върви една жена и уплашено се оглежда. Забелязва мъж, който я следва. Тя свива в съседната пресечка, а той - след нея. След няколко опита да се отскубне от преследвача си, тя не издържа повече и се обръща към него: -Господине, защо ме следвате? Мъжът замислено: - Честно да Ви кажа, когато се обърнахте с лице към мен и аз си зададох същия въпрос... Вървял един човек през пустинята с една железопътна релса на рамото и среща друг човек, който пък носел телефонна кабинка: - За какво ти е тази кабинка? - попитал първият. - Е, как за какво! Като си вървя през пустинята, ако ме срещне някой лъв и аз влизам в нея. Той обикаля около нея няколко часа и като му омръзне си заминава и така се спасявам. А, на теб закакво ти е тази релса? - Ами и аз като теб като ме срещне някой лъв започвам да бягам. Бягам, бягам и като се измора вече много и като видя, че лъва ме настига хвърлям релсата и тогава да видиш какво се вика бягане. Игуменката на манастира съобщава на монахините: - Сестри, докараха ни моркови. - Ура-а-а - викат монахините. - Не се радвайте, глупачки, те са настъргани!