Българин, французина и американец попаднали след корабокрушение на самотен остров. Първата им работа след, като им свършили запасите от храна, била да се разберат, кой, кога ше търси храна с уговорката, че на всяка цена трябва да има нещо за ядене, даже и ако се наложи да реже нешо от себе си. Първия ден търсил французина търсил, търсил ама нишо не намерил. Наложило се да отреже от едното си бутче и така изкарали вечерта. На втория ден американеца търсил но и той не намерил, наложило се да отреже от гърдите си. На третия ден дошъл ред на нашия, търсил, търсил обаче не намерил и той, като се връщал се чудил, какво да направи. Когато се прибрал, онези го чакали с нетърпение, свалил си той гащите а те възкликнали Ооо... КОЛБАС. К’ъв колбас ве по едно кремче и си лягате отвърнал им той. Червената шапчица, Омир О, музо! Млъкни в този пагубен ден за онази, що с шапка червена в гори тилилейски захожда и кошничка с пити и вино принася за баба! Тъй бързо край нея промъкват се сенки вековни и Хелиос слънцезарен прогонват далече на запад, та път да разчистят за хищник - коварен и гладен! И стигна той бързо, подобно изплашен троянец, преследван от псета и бързоноги ахейци, до малката горска поляна със къща в средата. Застанал на прага, ръката си вдигна и мигом почука, а глас уморен и отпаднал повика го вътре… Съдията пита четирима индианци, избягали от затвора: - Кажете, защо избягахте? - Седим ние в пандиза ден, втори, трети. На четвъртия ден Зоркото око забеляза, че една от стените я няма. В началото Бог създаде Земята и си почина После създаде мъжа и си почина После създаде и жената. От тогава и Бог и мъжа нямат почивка. Отива един на доктор. - Докторе, боли ме глава. - Мен като ме боли глава отивам в къщи и жена ми ми прави една свирка, и после всичко е наред. Идва пациента на следващия ден.. - Докторе, прав си - помага. Между другото - хубава къща.