Ржевски и Наташа разговарят за войната. Наташа: - Войната е страшно нещо - студ, глад. Ржевски: - Да, така е. При нас в полка един хусар открадна в едно село яйца от старица и за това го обесиха! Наташа: - За какво?! За яйцата? Ржевски: - Не, за врата. В една къща се разнася телефонен звън. Момченце вдига слушалката. Глас: - Иванчо, ти ли си? - Да! - Я извикай майка си. - Мама я няма. - Къде е бе? - Тя е във ваната. - Тогава извикай татко си. - Татко също го няма. Той също е във ваната. - М-м-м-м... А дали скоро ще излязат от там? - Не-е-е-е! - Защо мислиш така? - Ами защото преди малко татко ми поиска вазелин, а сега виждам, че ми го няма лепилото. Учителката към Иванчо: - Нямаш нито една грешка в съчинението си. Кой е помагал на баща ти? Майката на седемте козлета отишла да пасе трева и казала: - Козленца, отивам на паша. Няма да отваряте входната врата, ако не чуете паролата! Вълкът чул паролата, отишъл на вратата и я казал, но отвътре изблеяло най-малкото козленце: - Да ми ядеш п...ката! Имам шпионка... - Как е новия ти ухажор? - Не е добре. Обърна се и захърка още в ресторанта...