По алеята в парка мъж бута пред себе си детска количка с ревящо бебе и шепне над него:
- Спокойно, Джим! Няма нищо страшно, Джим. Не викай, Джим. Не плачи, Джим! Какво пък толкова е станало, Джим? Погледни колко е интересно наоколо, Джим. Успокой се, Джим...
Настига го млада жена и възхитено му казва:
- Господине, възхищавам се от търпението с което успокоявате своя малък син Джим. Ех, ако и моят съпруг беше като вас...
Мъжът я изглежда внимателно и с леден глас отговаря:
- Аз съм Джим!
- Шамане, свърши хартията за нашия календар! Какво да правим?
- А до коя дата стигнахте?
- 21-ви декември, 2012 година.
- Чудесно, предостатъчно е за нас.
- Но Шамане, може да ни разберат неправилно после нашите потомци!
- През ху@ ми е!