20 °C
Иванчо имал нова класна. Тя била млада, тъкмо завършила и била много притеснена за първия си учебен ден. Влязла в стаята, а класа не й обръщал никакво внимание - някои играели карти други се лафели. Тя смутено започнала урока. По едно време изпуснала тебешира и като се навела да го вземе от напрежение пръднала. Хлапетата изкапали от смях. Тя се разстроила, не издържала и се хвърлила през прозореца от четвъртия етаж. Всички изведнъж спрели да се смеят и се струпали по прозорците. Долу взели да се събират хора. Иванчо помълчал замислено и после казал: "Ама как пръдна, а?"
Иванчо и Марийка
2,408 прегледа
Следващ →
Още вицове
На този компютър някой е качил вируса "Mikelangelo" . Той и на мен се качвал в къщи .
Учителка по "Информатика" - гр. Пазарджик
Безстрашие: Едно от най-характерните качества на мъжа, който се намира в безопасност.
- Татко, викат те на малка родителска среща.
- Как тъй малка бе?
- Аз, ти и директора.
- Защо?
- Подпалих кабинета по химия.
След няколко дни.
- Татко, пак те викат.
- Защо?
- Взривих кабинета по физика.
След още няколко дни.
- Татко, пак те викат.
- E, тоя път няма да отида.
- Ми прав си, кво ще правиш в тези развалини.
При насъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад.
Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря.
- Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука.
- Да Иванчо, за тука си. Влизай.
И тъй като било по обед, Господ го пита:
- Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен?
- Ами да, защо не.
Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли.
Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума - купон.
На другия ден на обед, пак същата история.
На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал:
- Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват.
- Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.
Прибрал се мъжа вкъщи и казал на жената:
- Жено дай една ментичка за стомаха.
Тя дава после казва:
- Жено дай една биричка за бъбреците.
Тя пак дава.
- Жено дай едно винце за сърцето.
Женицата пак дава и накрая той мислил, мислил и казал:
- Абе жено мани ги тия лекарства сипи една ракия!
Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови. - Жан-Жак Русо
