На шосето е застанала стопаджийка. Минава камион с войничета. - Ще ме закарате ли до близкия град?- попитала ги тя. - Качвай се - отговорили й войничетата - но само ако ни дадеш да те прекараме всичките. - Добре - съгласила се тя - но едва когато си отворя очите тогава значи, че съм задоволена. Изреждали се един по един, но мадамата не си отваряла очите. Веднъж, втори път, но уви. Тогава на пътя видели едно магаре. Качили го войничетата, за да ги замести. Тогава стопаджийката леко си отворила очите и казала: - Останалите да напуснат, да остане само господина с велуреното яке. Кара един мъж с колата по край лудница, внезапано му се откача гумата и отлита нанякъде… Два часа мъжът се опитва да поправи гумата , но нищо не се получава. През цялото това време през дупката на оградата го наблюдава пациент от лудницата, и след това му казва: - Защо не вземеш да отвиеш по една гайка от всяка гума така ще си завиеш четвъртата гума и лека-полека ще се прибереш до вас. Мъжът (полудявайки): - А вие пък от къде се сетихте за това? Нали сте в лудница? Пациента: - Е може да съм психично болен, но не съм идиот! Обяснил си се в любов на Свети Валентин! На 8-ми март се очаква от теб материално потвърждение. - Искаш ли да вечеряме заедно? - Да, много ще се радвам! - Тогава в осем часа ще бъда у вас! Простирам на балкона и гледам - трима клошари зяпат едно оранжево порше кабриолет. А в погледа им се чете: "Лелееее, ако намеря едно такова, изхвърлено в кофата..."