По Татово време двама политически затворници излизат от затвора. - Ауу, какъв дъжд вали - казва единият. - Абе, остави ги… да правят каквото искат - отговаря другият.

- Какво е комунист? - Някой, който е прочел трудовете на Маркс и Ленин. - А какво е антикомунист? - Някой, който ги е разбрал.

Доматът, картофът, бобът и тиквата решили да станат партийни членове. Отишли на изпит. Преди да влезат Доматът казал, че сигурно ще го приемат, защото е червен. Картофът казал, че и неговото приемане е сигурно, защото бил дефицитен. Бобът казал, че бил национално ястие и работата му е сигурна. Само Тиквата нищо не казвала. Дошъл им редът и влязъл Доматът. След малко излязъл и другите го попитали: - Какво стана, защо си оклюмал? - Да им… Не ме приеха. Казаха, че преди да стана червен съм бил "зелен". Влязъл Картофът и той излязъл оклюмал след малко: - Да им… и мен не ме приеха. Казаха, че съм имал връзки с чужбина. След това влиза Бобът и той излиза в същия вид: - Да им… Не ме приеха, казаха, че съм "издавал тайна". Накрая влиза Тиквата и излиза след малко радостна. Другите я попитали: - Какво стана, да не би да те приеха? - Приеха ме! Казаха: една "тиква" повече или по-малко - все тая и ме приеха.

Отишъл Леонид Брежнев в Грузия. Там гледа - пазар голям пълен с всякакви плодове и зеленчуци. Гледа един грузинец седи пред една диня. - Продаваш ли я? - Продавам я. Избирай. - отвръща му грузинеца. - Че как да избирам като тя е една? - И ти си ни един но все те избираме.

Кратка история на Русия (отчасти и нашите страни). 1907 г. Жандарм конвоира болшевик към затвора. 1917 г. Болшевик конвоира жандарм към затвора. 1937 г. Болшевик и жандарм лежат в затвора. 1997 г. Стар - престарял жандарм вижда на улицата стар - престарял болшевик да продава гевречета. Жандармът ехидно се усмихва и пита: - Хе, хе, нима навремето бащицата - цар ти забраняваше да търгуваш с гевречета, а?

През 1987, малко преди да излети совалката \"Чалинджър\" в белия дом звъннал червения телефон. Президентът Рейгън вдигнал слушалката и чул покрусения глас на Горбачов: - Много съжалявам за совалката… - В какъв смисъл? - учудил се Рейгън. - Ами че избухна… - Но тя още не е излетяла! - О, извинявай, ще се обадя след десет минути.

По социалистическо време в едно село идва кореспондент на западен вестник. Кметът на селото вика заместника си и му казва: - Разведи човека из селото, из ТКЗС-то, покажи му всичко хубаво. Ама така го разходи, че само хубавите неща да види, че иначе кой знае какво ще напише във вестника ако ни види мизериите. - Абе… да клевети както си иска, империалистическа пропаганда такава.

Пуска се слух,че Брежнев е умрял. Радиото опровергава (гласът на Брежнев): - Някои хора разпространяват неверни слухове, че аз съм бил мъртъв и гласът ми се разнасял от грамофонна плоча… лоча… лоча… лоча…

По време на комунизма. Върви си един обикновен човек из Москва, оглежда магазините и си мърмори: - Сирене няма… яйца няма… месо няма… мляко няма… Идва до него милиционер и му казва: - Ако не млъкнеш веднага, ще те ударя с пистолета по главата! - Стига бе, и патрони ли вече няма?

Активен борец пита Живков дали може от ордена "Златна звезда" да си направи зъби. - Да - отговаря му Живков, - но можеш да носиш зъбите само по държавни празници.

По тоталитарно време пускат на свобода двама политически затворници и те тръгват по улиците. Гледат - по магазините цените пак повишени. Единия: - Абеееее… Другия го прекъсва уплашен: - Ееееее де! - Е да де.

Делегат се завръща у дома от конкрес на БКП. Сяда на масата и мълчи. Жена му го пита: - Да ти сложа ли да ядеш? Мълчи, вдига ръка - гласува "за". - Да ти сложа ли и салатка? Пак мълчи, гласува "за". - Ракийка да ти сипя? Ръкопляска.

Рейгън, Митеран, Горбачов и Живков пътуват във влак. По едно време Рейгън вади бутилка бърбън, сипва си чаша и за да покаже колко е ларж, изхвърля останалото през прозореца. Митеран отваря шампанско "Дом Периньон", сипва си малко и също изхвърля останалото. Като вижда това, Горбачов става, хваща Тодор Живков и го изхвърля през прозореца.

По време на социализма решавали въпроса с поскъпването на стоките на рулетка - напишат буквите на азбуката на колелото, пускат топчето и гледат къде ще спре. Спре на "Р" - поскъпне ряпата, спре на "Т" - телевизорите… Пускат го един ден, топчето се завърта и спира на "Ф"… Тодор Живков се замисля много, и казва: - Фсичко!

Сталин чете доклад. Изведнъж някой в залата кихва. - Кой кихна? (мълчание…) - Първи ред, стани! Да се разстреля! Бурни аплодисменти. - Кой кихна? (мълчание пак…) - Втори ред, стани! Да се разстреля! Дълго нестихващи аплодисменти. - Кой кихна? (мълчание…) - Трети ред, стани! Да се разстреля! Бурни аплодисменти в цялата зала, всички стават, възгласи "Слава на великия Сталин!" - Кой кихна? - Аз, аз… (ридания…) - Наздраве, другарю!

Кореспондент на чужд вестник пристига в един наш град. Целта му е, да напише статия за живота на простите хорица в комунистическото общество, която да се използва за пропаганда. За да стане статията колкото се може по-зловеща той влиза в една кръчма и задава въпроси на най-пияният човек в нея: - Кажете ми, господине. При нас във всяко семейство практически има автомобил, а при вас например, има ли автомобил? - Им-м-м-ма! И не един, а два даже! - Как два? - Ами ей сега като те тресна със стола по тиквата и ще пратят една кола за теб, и една за мен…

Стои Брежнев пред огледалото и си мърмори: - Аз съм стар… аз съм много стар… аз съм суперстар…

Дядо разказва на внуците си за първата си среща с Ленин: - Беше на един съботник, носехме талпи. По едно време ми писна, оставих талпата на земята, седнах на нея и запуших. Идва при мен един такъв нисичък, с каскет, и ме пита: "Другарю, вие защо не носите талпата?", а аз му казвам "Ако ти се носи, носи си я сам". - Дядо бе, това е бил самия Ленин. И после? - После дойде един висок в шинел и пита: "Какво става тук?", а този, ниския, му отговаря "Този другар не иска да носи талпите.". "Ами като не иска да носи, да ходи да реже" - отговаря високия. - Ииих, дядо, та това е бил Феликс Едмундович. И после? - Ами после рязах. До 1958 година…

Леонид Илич Брежнев застава на трибуната на поредния партиен конгрес да чете реч. Вади листа и започва: - Ох, хо, хо, ох, ох, хо… Отзад го бутат: - Другарю Брежнев, обърнете листа! От тая страна играхме на кръстчета и кръгове.

Анонимен глас попитал радио Ереван: - Може ли един щастлив народ да живее цяла година без да яде? - Не може, г-н Кастро! - отговорило радиото.