Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ. - Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил! Айнщайн казва: - Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека. Господ се дърпа: - Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова… След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва: - Но, Господи, тук има грешка?! - Е, да де… Данъчна инфекция. Предпочитам да ме буди петел, а не будилник, защотото петела поне може да го заколиш и изядеш. Разговор между английски джентълмени: — Прощавайте за въпроса, сър, но защо плувате в Темза със смокинг? — Извинен сте, сър. Но ще ви обърна внимание на факта, че вие плувате, а аз се давя. Понякога трябва да бъдеш това което не си, за да направишш добро на хората заради това което са те.