20 °C
Брюнетка:
— Когато порасна, ще отида на Марс.
Червенокоса:
— Когато порасна, ще отида на Венера.
Блондинка:
— Аз като порасна, ще отида на Слънцето.
Брюнетката:
— Но там ще изгориш.
Блондинката:
— Не ставай глупава, аз ще отида през нощта!
Блондинки
3,260 прегледа
Следващ →
Още вицове
За своето съществуване човечеството е измислило само два способа за мотивиране - морков отпред или... морков отзад!
Прибира се Дракона изморен в къщи и от вратата се провиква:
— Ей, жено, какво има за вечеря?
— Тройка братя с гарнитура, а за десерт… златна ябълка – отговаря покорно Ламята.
Най-хубавият ден - днешния.
Най-голямата спънка - страхът.
Най-лесното нещо - да се заблудиш.
Най-голямата грешка - да паднеш духом.
Коренът на всички злини - егоизмът.
Най-хубавото развлечение - работата.
Най-лошото поражение - отчаянието.
Най-добрите учители - децата.
Най-голямото щастие - да си полезен на другите.
Най-неприятния недостатък - лошото настроение.
Най-красивия подарък - прошката.
Най-добрата защита- усмивката.
Най-доброто лекарство - оптимизма.
Най-мощната сила на света - вярата.
Най-стимулиращия дар - надеждата.
Единствената реалност - любовта.
Между блондинки:
- Знаеш ли, май вчера Васко ми направи предложение...
- Как така "май"?
- Ами каза ми: "Според мен вече е време да приключим с приятелството си".
Един мъж отишъл да си търси работа! Управителят на фирмата го поканил да седне и започнало интервюто:
- Кажете ми нещо за себе си - помолил го управителят!
Мъжът започнал да разказва, да се хвали, колко е работен и умен и сръчен и накрая казал, че има само един единствен недостатък т.е. имал само едно мъдо!
Управителят му отговорил веднага:
- Можем да те вземем на работа, но само на половин работен ден!
- Защо! - възмутил се мъжът...
- Ами, нашите работници до обяд си вкарват и вадят лявото мъдо в левият крачол, а следобяд си вкарват и вадят дясното мъдо в десният крачол! А ти няма да има, какво да работиш следобяд...
Да заминеш - ето една дума, която твърде рядко бива осъществена на дело. Думите не бива да се мечтаят, а да се живеят. -Фредерик Бегбеде
