Събота, 8 август 2026 | Хасково Незначителна облачност 31°
Сред като взели парите от Биг Брадъра тризначките Вяра, Надежда и Любов решили да отидат на врачка да им гледа какво им предстои в живота. Врачката им казва: - Само хубави неща ще ви се случват, дълго ще живеете и на воля ще си харчите парите. Дори виждам, че Вяра и Любов ще изкарат до деветдесет и девет години, а Надежда до сто. - Ама как така ние двете само до 99, а Надежда до 100? - Еми така. Надеждата винаги умира последна.
Любими Герои 3,371 прегледа
Следващ →

Още вицове

Двама стари приятели се срещат в парфюмерия. Единия пита: - Защо купуваш два пафюма "Шанел5" на жена си? - Те не са за жена ми. Просто тъщата каза, че дава половината си живот за един "Шанел5"... 10 Божи заповеди на мързеливеца: 1. Човек се ражда уморен и живее, за да си отпочине! 2. Обичай кревата си като самия себе си! 3. Денем почивай, за да можеш нощем да се наспиш! 4. Не работи - работата убива! 5. Ако видиш някой да си почива - помогни му! 6. Работи по-малко, отколкото можеш, а онова, което можеш, отстъпи другиму! 7. Спасението е в хладната сянка - от почивка никой не е умрял! 8. Работата носи болести - недей да умираш млад! 9. Когато случайно ти се прииска да поработиш, седни, почакай, ще видиш, че ще ти мине! 10. Когато видиш някъде да ядат и пият - приближи се, ако видиш, че работят - тръгни си да не пречиш. - Чу ли, че телефонните разговори ще поевтинеят от първи юли 2010 година? - А защо не още сега? - Толкова много сме свикнали, че защо да бързат... Мечо Пух и Прасчо решили да правят манифестации. Мечо: - Прасчо,аз ще държа речи, а ти ще си публиката. Прасчо първоначално не искал,но Мечо го водел на килограми и се съгласил. Говорил Мечо, говорил.. по едно време една тухла го ударила по лицето.. Като се събудил Мечо вика: - Абе Прасчо, що така бе, свиня такава? Защо хвърли тази тухла по мен? - Не бях аз, някой от публиката. Парите трябва да се изкарват с кръв и пот. Кръвта на враговете и потта на робите.
Реклама — Зона 3 (728x90)

Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови. - Жан-Жак Русо