20 °C
Отива един при шивача, носи плат, и казва че иска да си поръча костюм от този плат. Шивачът взима мерки и казва, че няма да стигне за костюм.
Клиентът отива при друг шивач със същата поръчка. Шивачът взима мерки, взима плата и му казва да дойде след две седмици.
След двете седмици човекът отива и си взима готовия костюм. При това забелязва, че малкия син на шивача тича с панталони от същия плат. Възмутен отива при първия шивач:
- Какво трябва да означава това? Казахте, че платът не стига за костюм, а на мен друг шивач ми направи от същия плат, че и за сина му за панталони стигна!
- Правилно, но аз имам близнаци.
Професионални
3,384 прегледа
Следващ →
Още вицове
Британски учени открили, че след третата чаша, българите използват псуването на майка като запетая.
На петия ден след сватбата младоженецът предлага:
- Хайде да опитаме нова поза?
- Че останаха ли такива? Кой ще е отгоре - ти или аз?
- Леглото!
С един приятел, подпийнали се качваме в метрото. Пълно е с народ, стоим и се държим за ръкохватката. Срещу нас седи миловидна девойка с котенце в ръцете. Приятелят ми, казва се Васко, с умиление, направо с нямо обожание и нескрит възторг, очаровано гледа спящото зверче. Девойката усеща погледа му, изразяващ широка гама от чувства. Гледат се около минута един друг в очите, в погледите им се чете любов към котките, към всички домашни животни, към всички кучета, и въобще към всичко живо... И тук, без да прекъсва този трафик на чувства, Васил с въздишка пита:
- Може ли да я погаля?
Девойката леко смутено:
- Разбира се...
Васил нежно гали... не, не котенцето, а гърдата на девойката (това беше през лятото, блузката й беше тънка, пък и имаше какво да се погали). Девойката почервенява цялата, Васко галантно произнася:
- Благодаря…
Народът наоколо ляга от смях, а девойката слезе на следващата спирка.
"Булгартабак" предупреждава: Министерството на здравеопазването лъже!!!
- А защо все още смятаме в долари?
- Защото е трудно да намериш на клавиатурата символа за еврото.
Щастието е като пеперуда, която, когато я преследваме, винаги остава извън обсега ни, но, ако седнем кротко, може да кацне върху нас. - Натаниел Хоторн
